Това беше музеят по криминология, изложение на беззаконията към сградата на централния съд. У един почтен бюргер, разкъсал най-неочаквано детето на съседа, сред другите тайни куриози намерили и изкуствена жена. Тази жена била сега в музея. Подтикнат от професионална тревога, изобретателят пожела да я види. Но жената се оказа направена грубовато, а тайнственият материал, за който говореха вестниците, излезе просто гутаперча. Наистина, тя можеше да затваря стъклените си очи, нагряваше се отвътре, косата беше истинска — но общо взето глупост, нищо ново — вулгарна кукла. Изобретателят веднага си тръгна, но Драйер, който винаги се страхуваше да не изтърве нещо любопитно, реши да обиколи всички зали на музея. Той огледа лицата на безброй престъпници, увеличени снимки на уши, длани, нечистоплътни отпечатъци, кухненски ножове, въжета, някакви избелели дрипи, прашни шишенца — хиляди малки, незаслужено обидени всекидневни предмети — и пак редици снимки, лица на немити, зле облечени убийци — подпухналите лица на техните жертви, заприличали след смъртта си на тях, — и всичко беше толкова мизерно, толкова скучно, толкова глупаво, че Драйер изведнъж се усмихна. Мислеше си колко ли отегчителен, бездарен, обзет от натрапчива идея тъп човек или истеричен глупак трябва да си, за да се озовеш в тази колекция. Мъртвешката сивота на експонатите, белег от минало престъпление върху предмет от еснафска обстановка, напразно обидена масичка, на която са намерили отпечатък от мръсен пръст — буркан от сладко, и той някак замесен, ръждясали гайки, копчета, тенекиен леген — в представата на Драйер всичко това изразяваше самата същност на престъплението. Колко много пропускат тези глупци! Пропускат не само всички чудеса на ежедневния живот, обикновеното удоволствие да съществуваш, но дори мигове като този, способността да проявиш любопитство към нещо само по себе си скучно. И обикновено всичко свършва със съд, каторга, екзекуция. На разсъмване в автомобил пътуват сънени, бледи хора с цилиндри — представители на града, помощници на кмета. Студено е, мъгливо, пет часът сутринта. Какво ли магаре се чувстваш — с цилиндър в пет сутринта! Като магаре стоиш в тъмничния двор. И довеждат осъдения. Помощниците на палача тихо го придумват: „Не викай… не викай…“ После показват на публиката отсечената глава. Какво трябва да прави човекът с цилиндър, когато гледа тази глава — съчувствено да й кимне или укоризнено да се навъси, или ободряващо да се усмихне: тъй де, нали видя колко просто и бързо стана всичко… Драйер се улови за мисълта, че би било любопитно все пак да се събуди в ранни зори и след грижливо избърсване и обилна закуска да излезе в раирана затворническа пижама в студения двор, да потупа якия палач по корема, да помаха приветливо за сбогом на всички събрали се, да позяпа пребледнелите лица на магистратите… Да, неприятни лица. Ето например някакъв нехранимайко посякъл баща си и майка си: с големи уши, мърляв. Ето небръснат господин, оставил на гарата сандък с трупа на годеницата си. И още някакви с тъпи муцуни. И още. А ето и с помощта на какво секат главите — дъска, дървен нашийник — всичко както си му е редът. А до тях американски стол. Зъболекар с маска. И за пациента — маска на лицето с дупки за очите. Разрязват крачола на пищяла, за да допрат жицата. Пускат тока. Подскачаш, хоп-хоп, като през трапове. Жилите на китките се пукат, от устата, от ушите кълба пара. Какви глупаци! Колекция от глупашки физиономии и измъчени вещи.
Навън беше слънчево, духаше пищен вятър, подметките на минувачите оставяха на асфалта сребърни следи. Прекрасен, лазурен и уханен е градът в горещо лято. Не е зле и в гората или на море. Облаците са сияещи, отпускарски. Работници мързеливо оправят тротоара… Хубаво е! И изведнъж му се стори забавно да търси върху лицата на тези работници, на тези минувачи чертите, които току-що беше видял на безброй снимки. И колко чудно: във всеки срещнат той откриваше престъпник, бивш, настоящ или бъдещ — и скоро така се увлече от тази игра, че почна да измисля за всекиго отделно престъпление. Той дълго наблюдава един попрегърбен човек с подозрителен куфар и най-сетне се приближи към него, извади цигара и помоли за огънче. Човекът изтърси пепелта, даде му да запали. Драйер забеляза, че тази ръка трепери и съжали, че ето на, не може да отгърне лекичко ревера на сакото и да покаже значка на полицай. Лице след лице се плъзгаха покрай него, мяркаха се лъжливи очи и във всеки поглед имаше възможност за убийство. Той вървеше така, въртеше бастуна като пропелер, безкрайно се развличаше, усмихваше се неволно на чужди хора и с удоволствие отбелязваше мимолетното им смущение. Но после играта му омръзна, усети глад и ускори крачка. Докато отиваше към вратичката, забеляза в градината жена си и племенника. Те седяха неподвижно край масата под платнения чадър и го гледаха как се приближава. А той изпита приятно облекчение, като видя най-сетне две съвсем човешки, съвсем познати лица.