В спалнята беше отметната завивката само на неговото легло; другото беше цялото покрито над одеялото и с чаршаф. Бяло, безлико легло. Поличките на тоалетната масичка бяха празни, на стъклената подставка липсваше дантеленият кръг. Нямаше го и дългокракият негър, който седеше обикновено на нощното шкафче. Драйер угаси лампата и, обкръжен от странна тишина, незабелязано заспа.
Още в осем часа на сиво-синьото юлско утро, без да се обръсне и без да закуси, той пътуваше бързо с наета лимузина — отначало по познати улици, после по безименни, после по гладко шосе, покрай борови горички, поля, неизвестни села. До прозореца, в закрепена за стената метална вазичка трепереха като от треска прашни изкуствени цветя. След час покрай него нахлу малко градче, после се приближи алена фабрика, завъртя се и изчезна. Мярна се велосипедист, като отпуснат край на ластик. И отново — поля, бурно търкалящи се ниви, дървета, които се изкачваха тичешком по хълмовете, за да виждат по-добре. След още час, отново в градче, трябваше или да пълнят бензин, или да поправят нещо. После — чудовищно продължително чакане пред спусната бариера. Птиците пееха звънливо и миришеше на сено. Профуча влак. И отново, все по-бързо, по бялото шосе… седи се неудобно… подмята те… рамките пращят… наоколо плющи зеленина. Той се изпоти, затърси кърпата и извади, озовала се кой знае как в джоба му, златна табакера във формата на мида — с две цигари. Той машинално ги изпуши. Вторият фас падна на десет километра от първия. Сега покрай него се олюляваха лилавите вълни на калуната. Мярна се вятърна мелница, която не успя да направи дори едно пълно завъртане на крилете.
Наоколо се стълпиха някакви къщурки, после се провалиха вдън земя. Ехото изкънтя по честите стволове на гората; и отново поля…
Пристигна към един по обед. Младежът — студент, синът на Шварц от Лайпциг, го посрещна, взе нещо да му обяснява.
— Вие ли ми се обадихте, с вас ли говорих? — попита пътьом Драйер. Студентът закима, взимайки две стъпала наведнъж. В коридора Драйер видя онзи втория — учителя по танци, който крачеше назад-напред като часови. Драйер влезе бързо в спалнята. Вратата тихо се затвори. Студентът и учителят по танци замряха в коридора.
— Професорът още там ли е? — попита шепнешком студентът.
— Да — каза учителят по танци, — още е там. Провървя ни все пак…
Те млъкнаха, загледани в бялата врата с номер 21; мислеха за това колко им бе провървяло, че в списъка на курортистите бяха открили много известен лекар. Бялата врата се отвори; излезе Драйер и с него — загорял плешив старец с раиран плажен халат. От джоба на халата стърчеше стетоскоп.
— Не съм много доволен. Pneumonia cruposa, и в такъв галоп.
— Да — каза Драйер.
— Аз още снощи бях недоволен. Вашата съпруга има странно сърце.
— Да — каза Драйер.
— Дишането й достигна до петдесет в минута. Много нервна болна. Следобед ще мина пак.
— Да — каза Драйер.
Докторът му стисна ръката и, като придържаше полите на пищния си халат, слезе тържествено по стълбата, прекоси хола и излезе на слънчевата и ветровита крайбрежна улица. На пейката пред хотела седеше съвсем неподвижно, със сините си очила, Франц.
— Пристигна вашият чичо — обвя го с халата си докторът. Когато той отмина, Франц стана и бавно тръгна в противоположната посока, вдясно, покрай кафенето. После спря, навел глава. Направи още няколко крачки, бавно застина пак; после с усилие се обърна и тръгна към хотела. Качи се по стълбата, скърцайки с длан по перилата. Коридорът беше празен. Той спря пред вратата с номер 21. След малко тя се отвори. Излезе едра и беззвучна милосърдна сестра, понесла нещо завито в пешкир. Пътьом тя погали по главата момиченце със синьо халатче и лопатка в ръката и изчезна зад завоя на коридора. После сестрата се върна пак така беззвучно и деловито. Вратата се отвори (чу се нечие странно мърморене) и бавно се затвори. Франц се облегна на стената, оттласна се и крадешком си тръгна. Но не успя да се скрие. Вратата отново се отвори и на пръсти излезе Драйер.