Споровете се разпалваха. Кардиъл и Арилан, надявайки се да получат някаква представа за намеренията на сприхавия старец Уолфръм, се държаха настрана от повечето разправии. Те внимаваха да не кажат нещо, което да ги въвлече в дебатите, преди да са подготвени за тях. Но и двамата разбираха, че Уолфръм може да бъде нужната им искра, която да накара останалите да вземат тяхната страна, стига само да успееха да преценят точно момента за атака. Нужно беше нещата да се подготвят старателно.
Арилан сгъна издължените си пръсти върху масата пред него и огледа събралите се, докато старшият епископ Керстън мънкаше нещо за неясните тънкости на каноническите закони, които имаха отношение към обсъждания въпрос.
Разбира се, Уолфръм беше готов да подкрепи всеки, който се противопоставеше на отстраняването. Това значеше, че той вероятно щеше да подкрепи Кардиъл, когато му дойде времето. От седемте му колеги, които още не бяха взели отношение, Сайуърд и глуповатият Джилбърт вероятно щяха да го последват, трима щяха да застанат на страната на Лорис, а останалите двама щяха да се колебаят. От по-старите епископи, Бредин и Ифър щяха да запазят внимателен неутралитет — това си личеше от изражението върху лицата им по време на обсъждането, но де Лейси и Криода щяха да отидат с Лорис, същото щеше да направи и мрънкащия стар Карстън. Кориган, естествено, беше от самото начало човек на Лорис, така че от старите епископи оставаше само Толивър. За щастие неговите симпатии бяха ясни.
Това значеше, че за отлъчването бяха осем, четирима бяха неутрални, а шест бяха против. Арилан разбираше, че шансовете не бяха благоприятни. Четиримата неутрални можеха всеки момент да променят мнението си, при това те нямаше при никакви обстоятелства да скъсат с Курията, ако се стигнеше до там. Тогава сметката ставаше дванадесет против шестима, освен ако някой не проявеше смелост да остане наистина неутрален. Така че, ако шестимата се опълчеха срещу Лорис, те щяха да се отцепят от църквата, може би дори завинаги — това фактически беше самоотлъчване.
Арилан погледна архиепископа от другата страна на масата — тя беше голяма и имаше формата на подкова, а Лорис заемаше централното място — и очите им се срещнаха. Кардиъл му кимна незабележимо, а после насочи вниманието си към заключителните думи на Карстън. Когато старият епископ седна, Кардиъл се изправи. Беше настъпило време за действие.
— Милорд архиепископ, може ли?
Гласът на Кардиъл беше нисък, но заглуши недоволните коментари, които изказването на Карстън бе предизвикало, така че главите на всички се обърнаха към извитата страна на масата, където стоеше той. Кардиъл изчака спокойно, с юмруци върху масата пред него, докато спорещите заеха местата си и постепенно се успокоиха, а после кимна по посока на Лорис.
— Може ли да се изкажа, ваше височество?
— Много добре.
Кардиъл се поклони леко.
— Благодаря ви, милорд. Вече цял ден слушам караниците и разправиите на нашите братя християни, но сега искам да направя изказване като епископ домакин на срещата.
Лорис се намръщи.
— Ние ви предоставихме думата да се изкажете, епископ Кардиъл — в гласа му имаше нотки на недоволство и подозрителност.
Кардиъл потисна усмивката си и огледа събранието, отбелязвайки местата на хората, които мислеше да засегне и срещайки погледите на Арилан и Толивър. Секретарят на Кориган, отец Хю, повдигна нетърпеливо глава от записките си, когато Кардиъл направи пауза, но отново я наведе, след като епископът си пое дъх и започна да говори.
— Уважаеми епископи, братя — започна безстрастно той. — Тази вечер говоря с вас като брат, като приятел, но и като домакин на тази Курия. По-голямата част от деня мълчах, защото по повечето въпроси епископът на Дхаса трябва да бъде неутрален, взимайки страна само за по-незначителните. Но ми се струва, че нещата са така напреднали, че повече не мога да мълча. Трябва или да изкажа мнението си, или да стана предател на доверието, което ми бе оказано при избирането ми за епископ.