Очите му огледаха събранието и той почувства, как погледът на Лорис се впива в него. Хю записваше трескаво, а част от гладката му коса бе паднала върху очите, но останалите погледи бяха отправени към Кардиъл.
— Искам да заявя официално — и се надявам, че отец Хю ще го запише изцяло — че и аз съм против отлъчването, което нашият брат от Валорет предлага да бъде наложено на Коруин.
— Какво!
— Да не си изгубил ума си, Кардиъл?
— Той се е побъркал.
Кардиъл изчака търпеливо протестиращите да седнат на местата си. Пръстите на Лорис сграбчиха облегалките на стола, въпреки че изразът на лицето му остана непроменен. Кардиъл вдигна ръце за тишина, залата замря и той продължи, като същевременно оглеждаше слушателите си.
— Такова решение не се взима с лека ръка, скъпи братя. Обмислях го и се молих за него в течение на много дни, още когато научих за първи път какъв въпрос ще постави пред Курията Лорис. Днешното обсъждане укрепи още повече мнението ми. Отлъчването на херцогство Коруин е погрешна стъпка. Този, срещу когото е насочено то, вече няма нищо общо с Коруин, ако помислим добре. Той пое тежестта на вашето персонално неодобрение вчера вечерта, когато отлъчихте от църквата и него, и родственика му.
— Вие подкрепихте отлъчването, Кардиъл — прекъсна го Кориган. — Доколкото си спомням, вие го санкционирахте с участието си в процесията редом с архиепископ Лорис и с мене. Това направи и Толивър, личният епископ на Морган.
— Това направих и аз — отвърна Кардиъл с равен глас. — И тъй като сега обсъждаме въпрос, който ще остане като прецедент в църковните закони, смятам, че Морган и Маклейн бяха наказани справедливо. Те ще останат наказани, ако не представят доказателства, че не са виновни по обвиненията, споменати в решението ни или пък ако могат да оправдаят действията си пред това събрание. Сега не говорим за отлъчването.
— А за какво говорим, Кардиъл? — попита един от пътуващите епископи. — Ако сте съгласни, че Морган и свещеникът са виновни в това, за което ги обвиняваме, то…
— Аз не отсъждам дали те са морално виновни или невинни, милорд. Те наистина са направили това, за което споменава прочетеното ни вчера обвинение. Но сега говорим за отлъчването на цялото херцогство, на хиляди хора, които ще бъдат безпричинно откъснати от тайнствата на Светата църква заради действията на своя херцог. Това е несправедливо.
— Но то ще е справедливо по отношение на този грешник — намеси се Лорис.
— Това е несправедливо — повтори Кардиъл, удряйки по масата с длан за по-голяма убедителност. — Аз не мога да си го позволя! Нещо повече, ако продължите да настоявате за налагане на това отлъчване, аз ще се оттегля от събранието!
— Тогава се оттегляй! — извика Лорис и се изправи с червено от гняв лице. — Ако смяташ, че ще ме уплашиш със заплахата да оттеглиш подкрепата си за тази Курия, дълбоко грешиш! Дхаса не е единственият град в Единадесетте кралства. Ако Курията не се събира тук, тя просто ще се събира някъде другаде. Или пък в скоро време Дхаса ще има нов епископ.
— Може би от нов епископ има нужда Валорет! — скочи на крака Уолфръм, поглеждайки към Лорис. — Що се отнася до мен, милорд, аз нямам епархия, от която да ме гоните. Докато съм жив, си оставам епископ. Нито вие, нито някой друг може да ми отнеме това, което ми е дал Бог! Кардиъл, аз съм с тебе!
— Това е безумие — запелтечи Лорис. — Смятате ли, че вие двамата можете да се противопоставите на цялата Курия?
— Не са само двама, милорд — каза Арилан и двамата с Толивър се изправиха и отидоха до Кардиъл.
Кориган вдигна объркано ръце.
— О, Боже, избави ни от принципните хора! Нима сега ще ни учат по-младите?
— Аз съм на повече години, отколкото е бил нашият Бог, когато е отхвърлил писарите и фарисеите — отвърна студено Арилан.
— Сайуърд? Джилбърт? С нас ли сте или с Лорис?
Двамата запитани се спогледаха, после погледнаха Уолфръм и се изправиха.
— С вас сме, милорд — каза Сайуърд. — Не ни харесват тези приказки за отлъчване.
— А може би ви харесват бунтовете? — изсъска Лорис. — Разбирате ли, че ако направите, каквото искате, аз мога да ви отстраня от служба, дори да ви отлъча от църквата…
— За неподчинение ли? — изсмя се презрително Арилан. — Не ми се вярва това да е причина за анатема, драги архиепископе. А за временно отстраняване — да, това е във властта ви. Но действията ни няма да се повлияят от вашите заплахи. Ние ще продължим да служим на хората, които разчитат на нас.