— Кой ли е починал? — питаше се Морган, а леденото подозрение притискаше сърцето му. — Дано не е кралят, опазил ни Господ!
Хвърляйки разтревожен поглед към Дънкан, Морган изкачваше по три стъпала наведнъж, а Дънкан не изоставаше от него. И двамата знаеха пътя, защото замъкът Кулди им бе познат още от детинство. Морган стигна пръв до вратата и я бутна с всичка сила. Тя се отвори и се тресна в стената.
Келсън бе седнал до писалището близо до прозореца, облечен в нощница, с измъчен вид и с разчорлена коса. Масата бе затрупана със свещи, а течението от отворената врата раздвижи сенките от предметите по нея. Келсън пишеше съсредоточено на къс хартия, поглеждайки от време на време към пергамента, сложен пред него. Наляво и малко по-назад стоеше Дери. Той бе навлякъл син халат, а в момента поглеждаше през рамото на Келсън и му показваше нещо от написания на пергамента документ. Непознат млад благородник се бе изтегнал уморено върху възглавницата до камината, а на рамената му бе наметнат един от алените плащове на Келсън. Той гледаше уморено към пламъците и отпиваше от чаша с горещо вино, а двама пажове сваляха ботушите му и се опитваха да го накарат да хапне.
Когато вратата се отвори, Келсън вдигна глава от изненада. След като съзря Морган и Дънкан, очите му се отвориха широко. Двамата влязоха в стаята и всички погледи се насочиха към вратата, а Келсън се изправи и остави писалката. Дери отстъпи назад и ги погледна особено внимателно. Дори при слабата светлина на свещите се виждаше, че се е случило нещо сериозно.
Келсън даде знак на благородника и на пажовете и те се оттеглиха, а той не мръдна, докато вратата зад тях не се затвори. След това направи няколко крачки и се облегна на края на масата. Всички мълчаха. Морган погледна най-първо към Дери, а после към Келсън.
— Какво се е случило, Келсън?
Келсън гледаше надолу към пантофите си и не смееше да срещне погледа на Морган.
— Чудя се как да ви го кажа по-безболезнено, Аларик, отец Дънкан. Най-добре ще е да седнете и двамата.
Дери домъкна два стола, а Морган и Дънкан се погледнаха с тревога и седнаха. Дери се върна на старото си място до стола на Келсън, лицето му беше непроницаемо, а Морган се обърна към опечаления Келсън.
— Най-напред, получих това съобщение — каза момчето и посочи към пергамента върху масата. — Не зная какво сте направили в „свети Торин“, защото отец Хю не съобщава подробностите, но вероятно никой от вас няма да се изненада, че и двамата сте отлъчени от църквата.
Морган и Дънкан отново се спогледаха, а Дънкан кимна.
— От Лорис ли?
— От цялата Курия на Гуинид.
Дънкан се облегна назад и въздъхна.
— Не мога да кажа, че сме изненадани. Вероятно Горони им е разказал своята версия на събитията. Сигурно се споменава как съм бил принуден да разкрия, че съм дерини?
— Всичко това е написано — каза Келсън и наново посочи към пергамента.
Морган се намръщи, изправи се в стола и внимателно изгледа Келсън.
— Има още нещо, което не си ни казал, Келсън. Нещо, което си знаел още преди да пристигне това съобщение. Какво се е случило? Защо хората носят траур? Каква е тази отрязана глава, изложена на градските порти?
— Името му беше Римъл — каза Келсън, но отново не погледна Морган в очите. — Може би си го спомняш, отец Дънкан.
— Архитектът на баща ми — кимна Дънкан. — Но какво е сторил? Нали обикновено с отсичане на главата се наказват само предателите?
— Той беше влюбен в сестра ти, Аларик — прошепна Келсън. — Беше открил в планината някаква стара вещица и я беше накарал да направи магия за любов на Бронуин. Но магията била объркана и вместо да я накара да се влюби в Римъл, я е… убила.
— Бронуин?
Келсън кимна с нещастен вид.
— Двамата. И Кевин.
— Боже мой! — промълви Дънкан. Гласът му заглъхна, защото бе захлупил лицето си с ръце. Замаяният Морган сложи ръка на рамото на Дънкан, сякаш да го утеши, а после се отпусна в стола.
— Бронуин е мъртва, убита от магия.
— От кристал от джерамън — отвърна Келсън с едва доловим глас. — Ако е била сама, може би е щяла да го преодолее, защото магията е била съвсем объркана. Не е била направена за други хора, а Кевин е бил в стаята, когато действието на магията е било най-силно. Стана преди два дена. Днеска е погребението. Можех да се опитам да ви пратя съобщение, но знаех, че сте на път към нас. Исках да ви спестя поне трагичното пътуване, нима не ви стигаше изпитанието, когато почина баща ми.