— Има десетки места, където ще си в по-голяма безопасност, ако смяташ, че непременно трябва да заминеш — отвърна Нигел, като мачкаше несъзнателно подгъва на тъмносиния си плащ от нервно напрежение. — И без това ни предстоят много грижи, та да се тревожим дали някаква група на коне няма да те отвлече, или пък още по-лошо.
Джихана се усмихна и поклати нежно глава, поглеждайки го в очите.
— Скъпи братко Нигел, как да те накарам да разбереш? Трябва да замина. Трябва да отида в Шанис Меер. Ако остана тук, знаейки какво предстои, знаейки, че Келсън ще използва могъществото си, когато и където трябва, ще съм изкушена да използвам собственото си могъщество, за да го спра. Зная дълбоко в себе си, че не трябва да правя така, ако искам той да остане жив. Въпреки това сърцето ми, душата ми, всичко, на което са ме учили ми подсказва, че не трябва да му позволяваме да използва онова могъщество, каквото и да стане, защото то е безчестно и порочно.
Тя се обърна към Келсън.
— Ако аз остана, синко, бих могла да те унищожа.
— Наистина ли, майко? — прошепна Келсън. — Би ли могла ти, една истинска дерини, въпреки че се опитваш да го отречеш, да унищожиш собствения си син, защото обстоятелствата са го накарали да използва могъществото, което ти си му дала?
Джихана реагира сякаш някой я беше ударил. Тя обърна гръб на Келсън и се облегна тежко на един стол. Главата й клюмна, а тя с мъка сдържаше треперенето си.
— Келсън — започна тя с тих, детински глас. — Не виждаш ли, че аз съм дерини, но не се чувствам дерини. Чувствам се човек. Мисля като човек. И през целия ми живот са ме учили, че да бъдеш дерини е лошо и нередно.
Когато се обърна към Келсън, очите й бяха широко разтворени и уплашени.
— А хората, които обичам най-силно, са дерини. Те използват могъществото на дерини. Не виждаш ли, Келсън, че всичко това ме разкъсва? Ужасно се боя, Келсън, че отново хората ще се изправят срещу дерините, както е било преди двеста години. И не мога да понеса, ако съм в центъра на тази борба.
— Ти вече си в центъра — намеси се Нигел, — независимо дали го искаш или не. А ако наистина стигнем до конфликт между хората и дерините, ти дори не знаеш с кого си.
— Зная — прошепна Джихана.
— Тогава защо избра „Св. Жил“? — продължи сърдито Нигел. — Това е епархията на архиепископ Лорис. Смяташ ли, че той ще ти помогне да решиш твоя конфликт — архиепископ, известен с преследванията си на дерините в северните райони? Той скоро ще започне да действа, Джихана. Няма да игнорира задълго това, което се случи на коронацията. А когато предприеме нещо, съмнявам се, че дори позицията на Келсън ще го запази дълго време.
— Не можеш да промениш решението ми — каза упорито Джихана. — Заминавам за Шанис Меер още днеска. Смятам да отида при сестрите в „Св. Жил“ за пост и молитва, които ще ме напътят. Това е необходимо, Нигел. Сега аз съм нищо. Не мога да съм човек, а не мога и да съм дерини. Докато не разбера какво съм, ще съм безполезна за всички.
— Ти си полезна за мене, майко — рече тихо Келсън и я погледна с обида със сивите си очи. — Моля те да останеш.
— Не мога — прошепна Джихана, заглушавайки риданията си.
— А ако аз ти заповядам като крал? — Гласът на Келсън трепереше, а жилите на врата му се опънаха, докато сдържаше сълзите си. — Тогава ще останеш ли?
Джихана замръзна за миг, очите й се замъглиха от страдание, а после се обърна настрана. Рамената й се тресяха, когато прошепна:
— Не ме заставяй да отговарям, Келсън, моля те не ме питай!
Келсън тръгна към нея с намерение да я моли отново, но Нигел сложи пръст на устните си и заклати глава. С жест накара Келсън да го последва и се отправи към вратата. После я отвори тихичко и изчака, докато Келсън недоволно го последва.
Стъпките и на двамата бяха бавни и нерадостни, когато напускаха стаята. А тихите ридания зад затворената врата звучаха още дълго в главата на Келсън.
Келсън преглътна и се загледа в пламъците на огъня пред него.
— Смяташ ли, че архиепископът ще ме нападне?
— Може би не веднага — отвърна Дънкан. — Засега те са решили да не обръщат внимание на факта, че вие също сте дерини. Но това ще се промени, ако вие се опълчите срещу отстраняването от църквата.
— Аз мога да ги унищожа — промълви Келсън със стиснати юмруци, спомняйки си за своето могъщество.