— Има още няколко часа, преди да трябва да се появиш и ти, Аларик. Защо не си починеш?
Изглежда, че Морган не го беше чул.
— Всичко е като кошмарен сън. Никога не съм изтърпявал три дни, подобни на миналите. Приличаха ми на трагичните дни по време на смъртта на баща ти, а в някои отношения бяха дори по-лоши. Все още ми се струва, че ще се събудя, че толкова злини не могат да се струпат наведнъж, а после разбирам, че може.
Келсън наведе глава и започна да говори, отчаян, че възпитателят му е в такова състояние, но Морган продължи, сякаш Келсън не беше при него.
— След като се получи официалното съобщение за отлъчването, ти не можеш да ни приемаш, Келсън, под заплаха от отлъчване за самия тебе. Нито пък можеш да търсиш каквато и да е помощ от нас, по същата причина. А ако Коруин бъде отстранен от църквата, което е почти сигурно, не мога да ти обещая дори помощта на моите сънародници. Вероятно ще трябва да водиш гражданска война. Аз… аз не зная, какво да те посъветвам.
Келсън се отдалечи от рамката на прозореца и докосна Морган за лакътя, посочвайки към разкошното легло в далечния ъгъл на стаята.
— Нека засега не се тревожим за това. Ти си изморен и имаш нужда от почивка. Защо не полегнеш за малко, а аз ще те събудя, когато му дойде времето. По-късно ще решаваме какво да правим.
Морган кимна и позволи да го отведат към ъгъла, развързвайки меча си и пускайки го на пода, преди да седне на края на леглото. И тогава най-сетне заговори за Бронуин.
— Беше толкова млада, Келсън — прошепна той, позволявайки му да отвърже наметалото и да го свали от раменете му. — А Кевин, той дори не беше дерини, а също е умрял. И всичко това заради безсмислената омраза, заради това различие…
Той легна в леглото и за малко затвори очи, а после погледна уморено към златистия балдахин над главата му.
— Мракът ни поглъща все повече и повече с всеки изминат ден, Келсън — прошепна той и се опита да се отпусне. — Идва от всички страни едновременно. И единствените, които се мъчим да го прогоним, сме ние — ти, Дънкан, аз…
Той се унесе, а Келсън го наблюдаваше със загриженост. Когато се убеди, че приятелят му е заспал, той седна удобно на края на леглото. Продължително време наблюдаваше лицето на генерала, притиснал до гърдите си изцапаното с кал кожено наметало на Морган. После се пресегна и леко сложи ръка на челото му. Внимателно освободи разума си от всички странични мисли, затвори очи и проникна с чувствителността си на дерини в паметта на Морган.
Безкрайна умора… скръб… болка… появила се при първото известие, че Дънкан е пристигнал в Корът… Опасността от отстраняването и тревогата на Морган за хората от херцогството… мисията на Дери… опитът за убийство и скръбта по мъртвия Фицуилям… съобщението на Дери за Уорън и чудотворното излекуване… спомени за Брайън, за радостта на баща му в деня, когато се бе родил Келсън… мъчителното безрезултатно претърсване на разрушената църква…
„Свети Торин“… измама, предателство, смесица от хаос и мрак, оставили смътна следа… Страхът, че може да дойде на себе си в безпомощно състояние, замаян от мераша, пленен от човека, посветил се на изтребването на народа ти и на самия тебе… Бягство… дълго безмълвно пътуване, почти изцяло в полусъзнание, но и постепенно възвръщане на разума и силата… После мъка от загубата на обичаната сестра, на любимия братовчед… И сън, спасителна забрава, поне за няколко часа… спокойствие… сигурност…
Келсън потръпна, оттегли разума и ръката си от Морган и отвори очи. Сега вече приятелят му бе заспал спокойно, легнал на гръб в средата на широкото разкошно легло и забравил всичко. Келсън се изправи, изтърси наметалото, което държеше, и покри с него заспалия Морган, а после загаси свещите до леглото и се върна към масата.
Предстояха тежки часове за всички, но особено за Морган и Дънкан. Но дотогава трябваше да продължи усилията си за слагане на ред в хаоса. Трябваше да е силен, защото Морган не можеше да му помогне.
Той погледна отново заспалия, а после седна до масата и изтегли до себе си пергамента с документа. Обърна го с лицето нагоре и взе писалката и текста, по който работеха с Дери, когато пристигна Морган.
Трябваше да съобщи на Нигел колко сериозно е положението. Да му каже за смъртта на Бронуин и Кевин, за отлъчването, за надвисналата опасност на два фронта след отстраняването от църквата. Уенсит от Торънт нямаше да чака, докато Гуинид оправи вътрешните си проблеми. Тиранът дерини щеше да се възползва от объркването в Гуинид, съществуваше реална заплаха от свещена война.