Робърт бутна стола си настрани и захвърли писалката си.
— Разбира се, че е наред, Аларик. Но, както знаеш, ние трябва да изпълним тази формалност. Отчетът отразява положението в значителна част от твоите владения, която в скоро време ще загубиш, защото е включена в зестрата на лейди Бронуин. Ти и лорд Кевин сте склонни да държите на думата си в тези работи, но бащата на Кевин, херцогът, е на друго мнение.
— Бащата на Кевин, херцогът, не се жени за сестра ми — отвърна Морган. Той погледна втренчено към Робърт и широка усмивка озари лицето му. — Хайде, Роби, бъди добро момче и ме пусни до края на деня. И двамата знаем, че сметките са верни. Ако не искаш изобщо да ме освободиш от тази работа, поне да я отложим до утре.
Робърт се опита да изглежда много строг и несъгласен, но после се предаде и вдигна ръце.
— Добре, ваша милост — съгласи се той и прибра свитъците със сметките и записите. — Но като ваш министър на финансите съм принуден да напомня, че сватбата е след по-малко от две седмици. А утре имате съдебно заседание, утре пристига посланикът на Хорта на Орсал, лорд Хенри де Вер се интересува какво смятате да правите с Уорън де Грей, а освен това…
— Добре, Робърт. Утре ще видим — отвърна Морган, приемайки невинно изражение и едва сдържайки триумфалната си усмивка. — А сега ще ме извиниш ли?
Робърт отправи поглед нагоре в няма молба за търпение, но после махна с ръка, признавайки поражението си. Морган скочи и се поклони шеговито, после се обърна кръгом и с широки крачки се запъти от солариума към голямата съседна зала. Наблюдавайки го как излиза, Робърт си спомни слабото рошаво момче, което порасна и стана херцог на Коруин, главнокомандващ на кралските армии, защитник на краля… и магьосник полудерини.
Робърт се прекръсти крадешком при последната мисъл, защото наследствеността на дерини у Морган бе нещо, което предпочиташе да не си припомня, ставаше ли дума за семейство Коруин, на което бе служил цял живот. Хората от това семейство не се отнасяха зле с него, мислеше си той. Собственото му семейство, лордовете от Тендъл, заемаха по наследство поста на финансови министри на Коруин от двеста години, още отпреди Реставрацията. През всичките тези години херцозите на Коруин бяха справедливи и честни управници, въпреки че бяха дерини. С ръка на сърцето, Робърт знаеше, че не може да се оплаква.
Разбира се, понякога трябваше да се примирява с капризните прищевки на Морган, както бе този ден. Но това беше част от тяхната игра. Вероятно херцогът имаше сериозни причини да настоява за отлагане на днешната работа.
Все пак щеше да е приятно, ако в споровете им понякога печелеше и той…
Робърт събра документите и ги подреди внимателно в шкафа до прозореца. Всъщност не беше лошо, че херцогът отмени следобедната проверка на сметките. Вероятно Морган се правеше, че е забравил, но тази вечер в голямата зала трябваше да има официален държавен обяд. И ако Робърт не наглеждаше подготовката, всичко щеше да свърши с пълен провал. Знаеше се, че Морган избягва официалните мероприятия, освен абсолютно необходимите. А фактът, че на вечерята щяха да присъстват много подходящи за женитба дами, които имаха силното желание да станат следващата херцогиня на Коруин, нямаше да внесе промяна в навиците на херцога.
Подсвирквайки си тихо, Робърт потри ръце и се отправи към голямата зала по стъпките на Морган. След следобедната работа щеше да е истинско удоволствие да наблюдава вечерта как Морган се измъчва под изпитателните погледи на тези дами. Робърт с нетърпение очакваше това зрелище.
Напускайки голямата зала, Морган несъзнателно огледа стопанския двор навън. В далечината, до самите конюшни, той видя конярчето да тича редом с огромен кестеняв боен кон, един от жребците от породата Ркаса, докарани от търговците на Хорта през миналата седмица. Големият кон подтичвате в тръс, като всяка негова крачка се равняваше на три-четири подскока на момчето. По-наляво, близо до ковачницата, младият военен адютант на Морган, лорд Шон Дери разговаряше оживено с ковача Джеймс, вероятно уточнявайки как да бъде подкован конят.
Дери забеляза Морган и вдигна ръка за поздрав, без да прекъсне разговора си с малкия ковач. За младия Дери конете бяха твърде съществена тема. Той се мислеше за специалист, а и наистина знаеше много. Затова нямаше намерение да отстъпи пред някакъв си ковач.
Морган бе доволен, че Дери не дойде при него. Младият и многообещаващ лорд бе предвидлив, но невинаги разбираше настроението на своя водач. Морган обичаше присъствието на Дери, но точно сега нямаше настроение за приказки. Нали затова се измъкна от разговора за сметките с лорд Робърт и изхвърча навън при първата възможност! По-късно през нощта го очакваха много важни и отговорни задачи.