— Прекрасен е — промълви Дънкан, забравил тревогите си, после свали ръце по-надолу, за да вижда по-добре кристала.
— С такъв голям кристал мисля, че ще мога да извикам образи почти без усилие.
Той се съсредоточи отново и се вгледа навътре в кристала, чието излъчване се засили. Кълбото загуби матовия си цвят и стана прозрачно кехлибарено, като за миг се замъгли, сякаш отвътре някой бе дъхнал върху него. След това в мъглата започна да се оформя някакъв образ, който постепенно се задържа и прие човешки очертания. Беше висок мъж със сребриста коса, облечен в одежди на архиепископ и митра, размахващ тежък украсен със скъпоценности църковен жезъл. Човекът бе много разгневен.
„Лорис!“ — помисли си Морган и се наведе напред, за да разгледа образа. Какво, по дяволите, иска още този човек? Каквото и да е, сигурно той е ядосал Дънкан.
Дънкан се отдръпна, сякаш кристалът внезапно бе станал нетърпимо горещ, а чертите му за миг се изкривиха от отвращение. Когато ръцете му се отдалечиха от кълбото, образът изчезна и то отново стана прозрачно. Дънкан отри ръце в расото си, сякаш избърсваше нещо отвратително, после със сила на волята се отпусна и кръстоса чинно ръце върху масата. Когато почна да говори, не вдигаше поглед от ръцете си.
— Предполагам разбираш, че посещението ми не е само от любезност — промълви той с горчивина в гласа. — Не успях да го скрия дори от шираловия кристал.
Морган кимна разбиращо.
— Почувствах го още когато слезе от коня — той се загледа в печата с грифона на десния си показалец и го потърка разсеяно. — Искаш ли да ми кажеш какво се е случило?
Дънкан потръпна и въздъхна.
— Не е лесно да се каже, Аларик. Аз… мене ме отстраниха временно от църквата.
— Отстраниха? — Морган отпусна учудено глава. — И по каква причина?
Дънкан се засмя пресилено.
— Не можеш ли да се досетиш? Очевидно архиепископ Лорис е убедил Кориган, че моята роля в битката около коронацията е била по-голяма от тази на обикновен изповедник на Келсън. Това, за съжаление, е вярно. Те може би дори подозират, че аз съм наполовина дерини. Трябваше да ме призоват пред църковния съд, но един приятел разбра и ме предупреди навреме. Винаги сме се бояли, че това може да се случи.
Морган въздъхна и сведе очи.
— Съжалявам, Дънкан. Разбирам какво означава службата на църквата за тебе. Просто не зная какво да кажа.
Дънкан се усмихна слабо.
— По-лошо е, отколкото предполагаш, приятелю. Честно казано, ако беше само отстраняването, едва ли щях да се тревожа толкова. Разбрал съм, че колкото повече действам като дерини, толкова по-незначителен ми се струва обетът към църквата. — Той се присегна към дисагите, закачени на стола му, и измъкна сгънат лист пергамент, който положи на масата помежду им.
— Това е препис на писмо, пътуващо сега към твоя епископ Ралф Толивър. Един приятел, който работи като чиновник в канцеларията на Кориган, рискува много, за да ми го достави. Същността на писмото е, че Лорис и Кориган искат от Толивър да те отлъчи от църквата, ако не се откажеш от могъществото си и „не започнеш живот на разкаяние“. Мисля, че това са думите на архиепископ Кориган.
— Аз ли да се разкая? — Морган се изсмя подигравателно, а на лицето му се появи неочаквана гримаса. — Те сигурно се шегуват. — Той притегли писмото по масата и го взе, но Дънкан задържа ръката му.
— Още не съм свършил, Аларик — каза той тихичко, без да сваля очи от Морган. — Ако ти не се разкаеш и не се подчиниш на заповедите им, те не само ще те отлъчат, а ще отстранят от църквата целия Коруин.
— Възбрана!
Дънкан кимна и пусна ръката на Морган.
— А това значи, че църквата наистина ще спре да действа в Коруин. Няма да има служби, венчавки, кръщенета, погребения, нито пък последни причастия за умиращите — няма да има нищо. Не зная как ще реагират хората ти.
Морган прехапа устни и взе писмото. Разтвори го и започна да чете, а постепенно очите му ставаха стоманеносиви и студени.
„… До негово светейшеско височество Ралф Толивър, епископ на Коруод… Свети братко, до нас достигна… Херцогът Аларик Морган… отвратителни престъпления на магия и чародейство, противни на божите закони… ако споменатият херцог не се отрече от могъществото си на дерини… отлъчен… Коруин ще бъде отстранен от църквата… надявам се, че ще го сторите… израз на добра воля…“