— Това трябва да реши въпроса с Морган — заяви той.
Едмънд Лорис, архиепископ на Валорет и Върховен духовник на Гуинид, имаше впечатляваща външност. Под широкия виолетов плащ тялото му беше слабо и стегнато. Рядката му сребриста коса създаваше илюзия за едва забележим ореол около пурпурната шапчица, покриваща тонзурата му на католически свещеник. Но светлосивите му очи бяха жестоки и студени. Слабото му лице с остри ястребови черти в момента съвсем не изглеждаше благодушно. Лорис току-що бе поставил печата си върху документ, с който се заплашваше с отлъчване от църквата голяма част от кралство Гуинид. То щеше да лиши богатото херцогство Коруин, простряло се на изток, от всички тайнства и утехи на църквата на Единадесетте кралства.
Решението беше сериозно, обмисляно в продължение на четири месеца от Лорис и колегата му. Честно казано, жителите на Коруин не бяха извършили нищо, за да заслужат крайната мярка на отлъчване. Но от друга страна истинската причина за наказанието не можеше повече да се понася или пренебрегва. Ситуацията бе нетърпима и решението на архиепископите трябваше да я оправи.
Затова духовниците успокояваха съвестта си с мисълта, че заплахата от отлъчване в края на краищата не бе насочена срещу населението на Коруин, а срещу един човек, до когото не можеха да се доберат по друг начин. Това бе владетелят на Коруин, херцогът дерини Аларик Морган, обект на отмъщението на свещениците. Морган многократно се бе осмелявал да използва своите богохулни и еретически сили на дерини, за да се набърква в човешките работи и да покварява наивниците против волята на църквата и държавата. Морган бе посветил момчето крал Келсън в забранените ритуали на тази старинна магия и бе допуснал в самата катедрала дуел на черна магия по време на коронацията на Келсън предишната есен. Потеклото на полудерини обричаше Морган на вечни мъки и проклятия в Отвъдното, ако не успееха да го убедят да се покае, да се откаже от силата си и да изобличи своето злокобно наследство. Сега изглеждаше, че целият въпрос за дерините се върти около Морган.
Архиепископ Кориган се намръщи и взе пергамента, а сивите му космати вежди се съединиха в една линия, когато отново огледа текста. Като привърши с четенето, той стисна устни и се замисли, но после прегъна документа с решителен жест и го приглади върху писалището, а секретарят накапа восък върху плика. Кориган го запечата със своя пръстен, но когато се отпусна в креслото редом с Лорис, в ръката си въртеше смутено украсения със скъпоценни камъни нагръден кръст.
— Едмънд, сигурен ли си, че не… — острият поглед на Лорис го накара да спре, а после си спомни, че секретарят му очаква по-нататъшни указания.
— Това е всичко засега, отец Хю. Ако обичаш, помоли монсиньор Горони да влезе.
Свещеникът се поклони и напусна стаята, а Кориган се облегна в креслото с облекчение.
— Ти знаеш, че Морган никога няма да позволи на Толивър да го отлъчи — каза Кориган уморено. — Наистина ли смяташ, че заплахата от отлъчване ще го спре?
Херцог Аларик Морган формално не беше подвластен на нито един от тях, но двамата архиепископи се надяваха, че писмото на писалището в най-скоро време ще премахне тази дребна подробност. Лорис преплете пръсти и погледна спокойно към Кориган.
— Може би няма — призна той. — Но народът му е друго нещо. Вече се говори, че група бунтовници в северен Коруин още отсега призовава да бъде свален херцога дерини.
— Ех! — Кориган се засмя подигравателно, а после взе перото за писане и го натопи в кристалната мастилница. — Какво могат да направят шепа бунтовници срещу магията на един дерини? Освен това, както знаеш, народът на Морган го обича.
— Обича го сега — съгласи се Лорис. Той наблюдаваше как Кориган започна внимателно да пише едно име върху писмото, съчинено от тях. След това се усмихна незабелязано, защото краят на езика на колегата му следваше всяка заврънкулка на буквите. — Но дали ще го обича така, когато отлъчването от църквата бъде обявено?
Кориган вдигна рязко глава, след това енергично поръси мокрото мастило с прах за поливане от сребърна солница, а после го издуха.
— А какво ще правим с бунтовниците? — продължи упорито Лорис и погледна събеседника си с присвити очи. — Говори се, че Уорън — водачът на бунтовниците, си е въобразил, че е нов месия, определен от бога да освободи земята от напастта на дерините. Не виждаш ли, че можем да използваме този фанатизъм?