Морган кимна.
— Желая ти късмет, братовчеде.
Дънкан се засмя, кимна забързано и потегли на път. Дери се загледа за миг след него, после се обърна към Морган. Херцогът не помръдна от мястото си, потънал в свои мисли. След кратко колебание Дери се осмели да го прекъсне.
— Милорд?
— Какво? — погледна го Морган, сякаш бе забравил, че младият мъж е там.
— Мога ли да ви запитам нещо, сър?
Морган тръсна глава и се усмихна смутено.
— Разбира се. Ти сигурно нямаш представа какво става тука.
— Не съм чак толкова объркан, милорд — усмихна се Дери. — Мога ли да сторя нещо, за да помогна?
Морган подпря с ръка брадичката си и погледна внимателно младия лорд, а после кимна нерешително.
— Може би да — каза той и се премести на края на стола. — Дери, ти ми служиш вярно и отдавна. Имаш ли желание да участваш в магии, ако те помоля?
Дери се усмихна широко.
— Вие знаете, че отговорът ми ще е положителен, сър!
— Много добре. Тогава ела с мен до картата.
Морган се приближи до картата, извезана върху гоблена на блузката стена. Прекара пръст по широкия син залив, докато откри каквото търсеше. Дери гледаше и слушаше внимателно, а херцогът започна да говори.
— Ето тука е Коруод. Това е устието на двете реки. Нагоре по Западната река, по която минава нашата северозападна граница с Торънт, се намира град Фатейн, търговският център на Торънт. Оттам започват всички нападения на Уенсит срещу този отрязък от границата ни. Искам да потеглиш на кон нагоре по реката към Фатейн по брега на Торънт, след това да завиеш на запад покрай северната ни граница и да се завърнеш тука. Задачата ти е да събереш информация, като обърнеш особено внимание на три въпроса: Плановете на Уенсит от Торънт за война в района; всичко, каквото можеш да научиш за този разбойник Уорън в северния район; както и възможните слухове за отстраняването ни от църквата. Дънкан ти е разказал за това, надявам се.
— Да, сър.
— Много добре. Можеш сам да избереш за какъв да се представяш, но на мене ми се струва, че прикритието на търговец на кожи или ловец ще е подходящо. Не бих искал да те познаят, че си воин.
— Ясно, сър.
— Добре. А ето в какво се състои магията.
Той протегна ръка към врата си и напипа тънка сребърна верижка, която измъкна от зелената си блуза. Когато цялата верижка бе освободена, Морган я прехвърли през главата си и Дери забеляза, че към верижката бе прикрепен сребърен медальон. Той наведе леко глава, така че Морган да може да прехвърли дългата верижка през главата му и погледна с любопитство към медальона, който се клатеше на равнището на гърдите му. Приличаше на някакъв свещен медал, макар че Дери не успя да разпознае нито изобразената фигурка, нито да разчете думите по края й. Морган обърна медальона така, че да гледа напред, а после се облегна на етажерката под картата.
— Добре. А сега ще те помоля да ми помогнеш да установим особен магически дерински контакт. Той прилича на разчитането на мислите, което неведнъж си наблюдавал как правя, но не е така уморителен, защото не се губи контрол. Просто се отпусни и се опитай да накараш главата си да се освободи от всякаква мисъл. Това не е неприятно, мога да те уверя.
Морган добави тези думи, защото видя известно объркване у Дери. Младият лорд кимна и преглътна.
— Добре. Сега наблюдавай пръста ми и се отпусни.
Морган вдигна показалеца на дясната си ръка и започна бавно да го приближава към лицето на Дери. Очите на младия мъж проследиха пръста почти докато той докосна края на носа му, а после примигнаха и се затвориха. Той въздъхна тихичко и се отпусна, а ръката на Морган се опря на челото му.
Морган запази това положение за половин минута, без нищо забележимо да се случи, а после се протегна и взе медала в другата си ръка, след което затвори очи. След още една минута пусна медальона, вдигна глава и отстрани ръката си от челото на Дери. Дери потръпна и отвори широко очи.
— Вие… разговаряхте с мене! — прошепна той объркано, а гласът му бе примесен с ужас. После погледна учудено медальона и продължи. — Вие… Мога ли да го използвам, за да разговарям с вас чак от Фатейн?
— Или от по-далече, ако стане нужда — добави Морган. — Но не забравяй, че това е трудно нещо. Аз съм дерини и бих могъл да те викам по всяко време, ако е необходимо, въпреки че това изсмуква много енергия. Но ти трябва да ограничиш повикванията си във времето, за което се договорим. Ако аз не се опитам да се свържа с тебе, ти няма да имаш силата, за да ме извикаш самостоятелно. Затова е важно да следиш времето. Ще очаквам първия контакт с тебе три часа след залез-слънце утре вечер. Дотогава сигурно ще си стигнал Фатейн.