Дънкан потръпна и отново се загърна плътно с наметалото, а после се качи на коня и заби шпори в корема му. На този безлюден път нямаше да намери отговор. Трябваше да разкаже на Аларик за случката. Виденията на братовчед му се появяваха в съдбовни моменти, предхождащи дълбоки кризи. Сега Дънкан се надяваше, че случилото се не е предвестник на нещо лошо.
До замъка Корът оставаха три мили, които му се сториха като тридесет.
В замъка Корът празненствата бяха започнали при залез-слънце. С настъпване на тъмнината богато облечените лордове и дами бяха почнали да изпълват дворцовата зала с багри и звуци, в очакване на самия херцог. Лорд Робърт, верен на думата си, бе успял да превърне обикновено мрачната зала в оазис на светлини и веселие, място за отдих от влагата и тъмнината на безлунната нощ.
Ковани бронзови полилеи се спускаха от таваните, окъпани в пламъците на стотици високи свещи. Светлината искреше отразена от красивите кристални и сребърни чаши, хвърляше меки отблясъци по лъснатите мелхиорови и сребърни сервизи върху тъмните маси. Десетки пажове и оръженосци в изумруденозелени униформи сновяха край дългите маси и поставяха върху тях съдове с хляб и гарафи с отлежало вино от Фиена. Лорд Робърт бе заел място близо до челото на масата и разговаряше с две красиви дами, наблюдавайки внимателно кога ще се появи херцогът. Нежните звуци на лютня и флейта създаваха празничен фон за разговорите на гостите.
Докато гостите се събираха, довереният лекар на Морган магистър Рандолф минаваше небрежно от група на група благородници, кимайки за поздрав и спирайки се да размени няколко думи с онези, които познаваше. Задачата му тази вечер, както и в други подобни случаи, беше да разбере настроенията на поданиците на господаря му, за да докладва по-късно това, което му се струваше интересно. Докато обикаляше залата, до него достигаха откъслечни фрази от разговорите.
— Няма да ти дам и стотинка за наемник от Бреман — заявяваше внушителен лорд на съседа си, а очите му следяха стройната брюнетка в другия край на залата. — На тях не може да се разчита.
— А-какво мислиш за дамите от Бреман? — измърмори другият, ръгна събеседника си в ребрата и вдигна вежди. — На тях може ли да се вярва?
— Ех…
Двамата поклатиха глави многозначително и продължиха да наблюдават въпросната дама, без да забележат леката усмивка на магистър Рандолф, който отмина нататък.
— И точно това кралят, май че не разбира — заявяваше със светнало лице млад рицар, който май съвсем наскоро бе получил рицарско звание. — А всичко е много просто. Келсън знае какво ще предприеме Уенсит, когато започне размразяването. Защо просто не…
„Да, защо ли просто не го направи?“ — помисли си Рандолф с презрителна усмивка. Толкова е просто. Този младеж има отговор на всички въпроси.
— И не само това — заявяваше една прелестна червенокоса дама на приятелката си, — говореше се, че той се е задържал само, за да смени дрехите си, а после пак яхнал коня и заминал бог знае закъде. Надявам се да се върне за вечерята. Ти го познаваш, нали?
— Ех — въздъхна замечтано русокосата. — Разбира се, че го познавам. Колко жалко, че е свещеник.
Магистър Рандолф опули очи от ужас, докато отминаваше жените. Клетият отец Дънкан бе обект на преследване от дамите на двора почти толкова, колкото и самият херцог. Това наистина бе позорно. Щеше да е друго нещо, ако свещеникът ги бе поощрявал, но той не го правеше. Ако добрият отец имаше късмет, не трябваше да се завръща преди края на вечерята.
Обгръщайки с небрежен поглед тълпата, Рандолф забеляза трима лордове от пограничните райони на херцогството, увлечени в разговор. Той знаеше, че Морган би проявил голям интерес към думите им, но не смееше да се приближи съвсем. Тримата познаваха Рандолф и отношенията му с херцога, затова щяха непременно да сменят темата, ако сметнеха, че тя е твърде откровена за чужди уши. Той се приближи тихо колкото може по-близо, после се престори, че слуша разговора на двама старци, обсъждащи соколите за лов.
— И не връзвай ремъчето много стегнато, защото той ще…
— … и така този Уорън се вмъкна с коня си в двора на хамбара ми и ми каза: „Харесва ли ти да плащаш данъци на негова милост?“ А аз отвърнах, че никой не обича данъците, но поданиците на херцога получават защита и добро управление, което си струва парите.