Кориган замислено допря пръсти до долната си устна и се намръщи.
— Ще позволим ли на самозвани месии да обикалят страната без нужния надзор, Едмънд? Това бунтовническо движение ми намирисва на ерес.
— Още не съм дал официално разрешение — успокои го Лорис. — Дори не съм се срещал с този Уорън. Но трябва да признаеш, че подобно движение може да е твърде резултатно, ако му дадем нужното ръководство. Освен това — усмихна се Лорис, — може би този Уорън наистина е вдъхновен от бога.
— Не ми се вярва — отвърна Кориган намръщено. — Докъде смяташ, че трябва да стигнем с това?
Лорис се изпъна в креслото и кръстоса ръце зад гърба си.
— Говори се, че щабът на бунтовниците е в хълмовете около Дхаса. В края на седмицата Курията ще се събере в този град. Горони, когото изпращаме до епископа на Коруин, има контакти с бунтовниците и ще се завърне в Дхаса, когато завърши сегашната си мисия. Тогава смятам да договоря среща с вожда на бунтовниците.
— А дотогава нищо ли няма да правим?
Лорис кимна.
— Няма нищо да правим, защото не искам кралят да разбере за плановете ни, а също така…
На вратата се почука тихо, а после в стаята влязоха секретарят на Кориган и един по-възрастен, безличен на външен вид, човек в пътнически одежди на обикновен свещеник. Отец Хю наведе очи и се поклони леко, съобщавайки за новодошлия.
— Монсиньор Горони, ваше превъзходителство.
Гостът пристъпи към креслото на Кориган, подви коляно и целуна пръстена на архиепископа, после по знак на Кориган се изправи и зачака внимателно.
— Благодаря ти, отец Хю. Мисля, че за тази вечер това е всичко — Кориган освободи със знак секретаря си.
Лорис се изкашля и Кориган го погледна.
— Патрик, какво ще правим с отлъчването, за което говорихме? Нали се разбрахме, че лицето трябва да бъде наказано?
— Да, разбира се — промърмори Кориган. Той затършува из купчината листове в края на писалището, извади един от тях и го побутна през писалището към Хю.
— Това е проект за призовка, който ми трябва колкото може по-бързо, отче. Когато изготвиш официалния документ, донеси ми го за подпис.
— Да, ваше височество.
Секретарят взе листа и се запъти към вратата, а Кориган възобнови разговора с Горони.
— Това е писмото, което трябва да занесеш на епископ Толивър. Навън чака гемия, за да те закара до свободното пристанище Конкарадин. Оттам трябва да се качиш на някой търговски кораб и след три дни ще си в Коруин.
Отец Хю де Бери бе намръщен, когато притвори вратата на кабинета на архиепископа и тръгна по дългия осветен от факли коридор към своята канцелария. Беше студено и влажно, а в коридора имаше течение. Хю потрепери и обгърна гърдите си с ръце, продължавайки да върви и да обмисля какво да прави.
Той беше личен секретар на Патрик Кориган, така че имаше достъп до информация, която обикновено не достигаше до хора на неговата възраст. Беше умен, макар и не блестящ. Беше честен, дискретен и напълно предан на Църквата, на която служеше посредством личността на архиепископа. Но напоследък вярата му бе подложена на изпитание, по-точно вярата му в човека, на когото служеше. Писмото, което следобед бе преписал за Кориган, още повече затвърди това чувство. Припомняйки си случая, Хю потръпна отново, но вече не от студ.
Над Гуинид бе надвиснала опасност. Това стана възможно, когато крал Брайън загина при Кендър Рий миналата есен. Възможността прерасна във вероятност, когато наследникът на Брайън, младият Келсън, бе заставен да се бори за трона си със злата Чариса само няколко седмици по-късно. А вероятността се превърна в сигурност, когато Морган — закрилникът дерини на момчето, бе принуден да прибегне до страхотните си сили, за да забави неизбежния конфликт, който по общо мнение трябваше да последва тези събития. Но конфликтът наистина не можеше да се избегне.
Не беше тайна например че тиранът дерини Уенсит от Торънт ще хвърли кралството във война не по-късно от средата на лятото. А младият крал сигурно знаеше и за надигащото се недоволство в кралството в резултат на растящите настроения срещу дерините. Келсън започна да усеща силата на това недоволство още когато бе разкрито неговото потекло на полудерини по време на коронацията миналата есен.
Но сега, когато отлъчването от църквата заплашваше всички жители на Коруин…
Хю притисна с ръка гърдите си, където първоначалният проект на писмото на Кориган се допираше до кожата му. Знаеше, че архиепископът не би одобрил това, което смяташе да направи, но въпросът бе твърде важен, за да не се информира кралят за него. Келсън трябваше да бъде предупреден.