Той наново, изсвири уводния акорд, подготвяйки настроението за бавна, сънлива, почти църковна мелодия.
— Да — измърмори Морган, когато трубадурът свърши. — Откъде, по дяволите, успя да изкопаеш това нещо, Гуидиън?
— В една кръчма, милорд — отвърна трубадурът с кисела усмивка. — А на първата песен ме научи един окъсан уличен певец близо до Вратата на свети Матей. Доволен ли сте, милорд, от това, което ви донесох?
— Не мога да кажа, че съм доволен от съдържанието, но съм доволен, че ми го каза. Много ли такива песни се пеят според теб?
Гуидиън сложи внимателно лютнята върху тапицираната седалка до себе си и се облегна на рамката на прозореца с ръце събрани на тила.
— Трудно е да се каже, милорд. Аз бях навън само за няколко часа, но чух няколко варианта от двете песни, а може да има и други песни, съвсем различни, които не съм чул. Ако милорд иска да чуе съвета на един разказвач на легенди, трябва да се борите срещу тези песни с други песни. Искате ли да опитам да измисля нещо полезно?
— Не мисля, че точно сега това ще е разумно — каза Морган. — А какво точно…
На вратата се почука тихичко и Морган вдигна ядосано глава, и извика:
— Влез!
Вратата се отвори и се показа Робърт, с израз на открито несъгласие.
— Лорд Радър де Корби иска да ви види, ваша милост.
— Добре, въведи го.
Робърт отстъпи настрана и в стаята влязоха в редица по двама няколко души, облечени в морскосините униформи на Хорта на Орсал. След тях се вмъкна и достолепният Радър де Корби, извънреден посланик на Хорта на Орсал. Морган остана на мястото си и се усмихна, когато двойната редица се раздели и се нареди пред него, а Радър пристъпи напред и се поклони.
— Херцог Аларик — избоботи посланикът с глас, несъответстващ на дребния му ръст. — Нося ви поздрави и привети от Негово хортско величество. Той се надява, че вие сте добре.
— Наистина съм добре, Радър — отвърна Морган и възторжено раздруса ръката му. — А как се чувства старият морски лъв?
Радър се затресе от смях.
— Семейството му току-що бе благословено с още един наследник, а самият Орсал се надява, че вие скоро ще имате възможност да го посетите и да го видите лично — посланикът хвърли поглед към Гуидиън и Робърт и продължи. — Той иска да обсъдите заедно някои въпроси по правото на навигация и по отбраната, затова се надява, че ще доведете със себе си и военни съветници. Нали разбирате, пролетта наближава.
Морган кимна с разбиране. Хортът на Орсал и херцогът на Коруин контролираха водните пътища от Двете реки до морето. Тези пътища добиваха изключително значение, в случай че Уенсит от Торънт решеше да нахлуе по брега. След няколко седмици Морган щеше да замине с армията си, така че трябваше да се договорят много въпроси с Орсал, за да се осигурят морските подходи към Коруин в негово отсъствие.
— Кога иска да дойда, Радър? — попита Морган, разбирайки, че искането на Орсал беше доста срочно, без да забравя, че в най-добрия случай ще може да замине утре, защото тази нощ трябваше да установи контакт с Дери.
— А защо не още днес, с мен? — попита Радър предпазливо, наблюдавайки реакцията на Морган.
Морган поклати глава.
— Защо не утре сутринта? — предложи той и даде знак на Гуидиън и Робърт да излязат. — „Рафалия“ е в пристанището. Мога да отплавам с прилива и да пристигна около три. Това ще ни позволи да използваме останалата част от предобеда и целия следобед до връщането ми. Какво мислиш?
Радър вдигна рамене.
— Според мен е приемливо, Аларик, ти разбираш. Но аз съм само приносител на съобщенията. Дали Орсал ще се съгласи или не, зависи само от него.
— Е, добре — промени темата Морган и тупна приятелски Радър по рамото. — Искаш ли да похапнем нещо, преди да тръгнеш с хората си? Сега ми гостува братовчед ми Дънкан, бих искал да ви запозная.