— Брон — обади се гласът, — Бронуин, ела тука. Искам да ти покажа нещо.
При този възглас Бронуин забърза към балконските врати и погледна над края на парапета. От своето място до вратата Римъл успя да види само върхове на знамена върху копия, извисяващи се над балкона, и сенки на конници, пресичащи тесните процепи на балконския парапет. Лорд Кевин и хората му се бяха завърнали.
— Ах! — възкликна Бронуин, а лицето й се освети от вълнение. — Джеърд, Маргарет, елате да видите какво води със себе си. Ах, Кевин, това е най-красивата кобила за яздене, която някога съм виждала!
— Слез и опитай да се качиш на нея — извика Кевин. — Купих я за теб.
— За мене? — изписка Бронуин и запляска с ръце като възбудено дете. Тя погледна назад към Джеърд и Маргарет, а после се обърна и прати въздушна целувка на Кевин.
— Идваме, Кевин — извика тя, събра фустите си около себе си и изхвърча от стаята, за да се присъедини към херцога и херцогинята. — Не си отивай!
И тримата бързо излязоха от стаята, докато Римъл изгледа Бронуин с жаден поглед, а после бавно се отправи към балкона. В двора под него Кевин в пълно бойно снаряжение седеше върху голям дорест боен кон, а седлото му беше покрито с тартана на рода Маклейн. Пажът носеше копието и шлема му, а самият той бе избутал назад плетената броня, покриваща врата му, така че кафявата му коса бе разрошена и разбъркана. В дясната ръка държеше юздата на бяла кобила, наметната със зелен кадифен чул и бяло кожено дамско седло. Когато Бронуин се появи в началото на стълбището, той хвърли юздата на друг паж и подкара бойния си кон към стъпалата, а после се пресегна и вдигна Бронуин на седлото пред себе си.
— Е, девойче, какво ти е мнението за кобилата? — засмя се той и я притисна към покритите си с броня гърди, а после я целуна силно.
— Става ли или не този кон за една кралица?
Бронуин се изкиска и се притисна по-плътно в сигурния кръг на ръката му. Кевин насочи коня си назад към кобилата. Бронуин се протегна, за да докосне новата си придобивка и в този миг Римъл се обърна с гръб и разгневен се запъти към масата.
Не му беше ясно как ще го направи, но трябваше да спре тази сватба. Бронуин беше негова. Тя трябваше да е негова. Ако само можеше да намери подходящ момент, беше сигурен, че ще я убеди, че ще я накара да го заобича. Изобщо не му дойде наум, че в този миг бе се качил границата от фантазията към лудостта.
Прибра плановете си и огледа внимателно стаята, отбелязвайки, че всички дами и прислужнички бяха отишли на балкона, за да наблюдават спектакъла в двора. Ако не грешеше, някои от дамите гледаха всичко с нескривана ревност. Не би ли могъл да използва по някакъв начин тази ревност? Може би някоя от дамите ще му каже тайната за завоюване на женското сърце. Независимо от всичко, заслужаваше си да опита. Той наистина смяташе да предотврати сватбата и да вземе Бронуин за себе си, затова не можеше да пропуска нито една възможност. Бронуин трябваше да е негова.
Глава шеста
Говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят.
— Още по една — извика Дери прегракнало, хвърли сребърна монета върху тезгяха и показа с щедър жест наоколо си. — Налейте на всички тези добри хора! Когато старият Джон Бенър се напива, приятелите му правят компания.
Одобрителен шум запълни кръчмата и пет-шест простовати на вид посетители, облечени в моряшки и ловджийски дрехи, се събраха с клатушкане около Дери. Кръчмарят измъкна грамадна дъбова кана и започна да пълни наново кафявите глинени чаши с ароматно пиво.
— Добро момче е Джони — обади се един от тях и се изплю в краката на Дери, вдигайки чашата.
— Пий до дъно — изкрещя друг.
Все още беше рано. Току-що се, беше стъмнило, но кръчмата на Джек Кучето във Фатейн беше почти пълна, а посетителите бяха шумни и необуздани, както на всички подобни места в Единадесетте кралства. Опрян на една от стените, някакъв моряк в износен жакет на майстор-такелажник бе подхванал стара моряшка песен под акомпанимента на тръстиков дудук, лошо настроена лютня и две тежки табуретки, които заместваха ударните инструменти. Около тази група, която ставаше все по-многолюдна и шумна, по-сериозните пиячи трябваше непрекъснато да повишават глас, за да заглушат пеенето. Но те не се осмеляваха да протестират за шума, за да не се забъркат в някой скандал с докачливите моряци.
Фатейн се намираше в началото на образувания от реката провлак и беше преди всичко град на моряци. В него редовно идваха да търгуват кораби от Торънт и от Коруин, който се намираше на отвъдния бряг на реката. Ловците и траперите поемаха оттук нагоре по реката към големите лесове на Белдър. Различните интереси, които се преплитаха в града, го правеха център на голямо оживление.