Сега мъртвите бяха те, а вместо тях живият беше Дери. Местните власти щяха да изгубят доста време, докато открият кои са жертвите, защото нямаха документи. Но след като се разбереше, че те са били роялистки агенти, в малкия Фатейн щеше да се вдигне много шум, а всички чужденци щяха да са под подозрение. Дери не виждаше по какъв начин можеха да го свържат с жертвите, но трябваше да е нащрек. И по-необясними неща се бяха случвали, а той бе съвсем сам в този малък град.
— Не, не съм съвсем сам — припомни си Дери. Легна в леглото и измъкна изпод туниката си медальона, който Морган му беше дал. Поне щеше да съобщи на Морган какво се бе случило, да му предаде информацията, която бе събрал досега.
Той скъта медальона в ръцете си и за миг се загледа в него, после затвори очи и прошепна магическите думи, които му бе казал Морган. Усети бързо отминаващо чувство на гадене, преди да изпадне в странен и почти застрашителен сън. И изведнъж почувства познато присъствие до него, подкрепяно от друго подобно, почти така добре познато, както и първото. Магията се бе задействала.
— Моите поздравления, Дери. Ти си талантлив ученик. Трудно ли се свърза с нас?
— Морган, вие ли сте?
— Точно така, а до мен е Дънкан.
— Отец Дънкан?
— Учуден ли си?
— Едва ли точната дума е учуден.
— Ще ти обясним по-късно. Научи ли нещо важно?
— Доста работи — отвърна Дери с широка усмивка, макар да съзнаваше, че господарят му няма да я забележи. — Например че кралските войски на Торънт се събират някъде на север оттук, около пет хиляди души, ако слуховете са верни.
— Къде е това „тук“ — прекъсна го Морган.
— Извинете ме, аз съм във Фатейн, в хана „Мрачния дракон“, макар че не ми е ясно откъде идва името му.
— Познавам това място, продължавай.
— Както и да е. Събират се около мястото, наречено Медрас, на около половин ден път с кон на север и навътре в сушата оттук. Мислех да направя това пътуване утре сутринта. В тези земи, според слуховете, имало и добър лов.
— Това ще е добро прикритие — съгласи се Морган. — А какво се говори за нас от Коруин?
— Ами… малко шум за Уорън де Грей, но не много. Откакто в Торънт има управник дерини, трудно може да се очаква да са във възторг от един религиозен фанатик, който е противник на дерините. Очевидно той е нахлувал няколко пъти през границата, но без успех. Ще следя въпроса, когато отида на запад.
— Моля те да го направиш — нареди Морган. — Има ли още нещо? Свършил си добра работа, но не искам да изкушаваш съдбата повече от необходимото.
— Има още нещо — каза Дери натъртено. — Тази вечер трябваше да убия един човек, милорд. Той и партньорът му бяха агенти на Торънт, опитаха се да ме упоят с нещо.
— Знаеш ли с какво?
— Не, но то е при мене. Мислих да ви го донеса.
— Вземи го и ми го опиши — заповяда Морган. — Ще можеш да отвориш очи, без да прекъсваш връзката помежду ни.
Дери отвори внимателно очи, пресегна се и взе стъкленицата. Погледна я внимателно и отново затвори очи.
— Малка матова кристална стъкленица със запушалка в кафяво. Течността вътре е оранжева на цвят, изглежда доста гъста.
— Добре, а сега я отвори внимателно и я помириши. Внимавай да не се накапеш.
— Добре.
Дери седна и отвори стъкленицата, а после я помириса с любопитство.
— Още веднъж! — заповяда Морган.
Дери се подчини.
— Разбра ли какво е, Дънкан?
— Не съм сигурен. Може да е белас. Хората от Ркаса го използват като средство за измъкване на истината. Но то действа само върху хората, при това само ако са много пияни.
— Дери, беше ли пиян? — попита Морган.
— Те смятаха, че съм пиян — отвърна Дери с усмивка. — Щеше ли да ми навреди?
— Зависи от това дали казваш истината, че си бил трезвен. Между другото как разбра, че са агенти на Торънт?
— Прибрах документите им. Гериш де Брей и Едмънд Лайл, от двора на негово величество в Белдър. Отиваха да ви шпионират.
— Твърде нелюбезно от тяхна страна — отвърна Морган. — Имаш ли още нещо, преди да прекъснем връзката?
— Не, сър.