Няколко минути стоя неподвижно, а после бръкна небрежно в избелялата си домашнотъкана туника и извади малко и смачкано парче плат. Огледа се наоколо, за да се убеди, че никой не го наблюдава, разгърна парчето и го скри в ръка, произнасяйки тихо сричките, докато ги препрочиташе — вече за пети или шести път.
— „Грифонът ще отплува с прилива тази сутрин. Не трябва да стигне целта си. Смърт на всички дерини!“
Отдолу имаше голяма буква „Р“ и нарисуван сокол.
Ендрю погледна през рамо към задната палуба, после отново се обърна към морето. Съобщението бе пристигнало миналата нощ, когато слънцето залязваше зад мъгливите планини. Както бяха планирали отдавна, най-сетне настъпи моментът, когато Морган щеше отново да отплува на борда на флагманската „Рафалия“ и така да се сблъска със съдбата си. Смъртта нямаше да е приятна, дори и с цената на живота на лорд Аларик. Но щеше да е смърт и то близка.
Помощник-кормчията притисна дясната ръка до гърдите си и усети ободрителния натиск на шишенцето, закачено на въженце около врата му. Нямаше да се откаже от дълга си. Въпреки че и сам щеше да умре, беше положил клетвата на Синовете на небесата и смяташе да я изпълни. Освен това, самият Уорън беше обещал, че кончината няма да е болезнена. А щеше да бъде и богато възнаграден в Отвъдното за това, че е убил омразния херцог дерини.
Нима имаше значение, че убивайки Морган, щеше да погуби и своя живот? От кораба нямаше измъкване, дори и да успееше. А ако претърпеше провал… беше чувал какво могат да сторят дерините на хората: как можеха да оплетат разума им, да ги накарат да открият душите си на силите на злото, дори да предадат Делото.
Не, много по-добре беше да изпие сигурната отрова и после да нападне херцога дерини. Колко струва животът, ако душата на човек е прокълната?
С решително движение Ендрю смачка парченцето плат в ръката си и го пусна в морето. Наблюдаваше го, докато изчезна от погледа му, а после пак бръкна в ризата си и измъкна малкото шишенце с отровата.
Уорън му беше казал, че еликсирът е много силен. Няколко капки на острието на кинжала, малка драскотина по незащитените ръце или по лицето, и всички магии и ризници на света няма да могат да спасят предателя Морган.
С мъка отвори запушалката на шишенцето, оглеждайки се изпод вежди, за да се увери, че никой не го наблюдава, и изля няколко капки от течността върху острието на ножа, закачен на кожения му колан.
— Готово. Да видим дали херцогът дерини ще победи този път — каза си той. — Тъй както е истина, че дишам и живея, е истина, че кръвта му ще се пролее днес. А с нея ще угасне и животът му.
Запуши стъкленицата и я скри в ръка, а после се обърна и закрачи разсеяно към задната бойна платформа, за да се облекчи на кърмата. Изкачи се по стълбата и мина край Морган и другите на път към румпела, като се стараеше да не гледа към херцога, сякаш обикновеният поглед на магьосника можеше да разкрие намеренията му и да предотврати планираното покушение. Движението му не привлече внимание, защото точно тогава Ричард и юнгата се върнаха с дървени чаши и бутилка вино. Ендрю забеляза с яд, че на шишето бе сложен печатът за качество на Фиена.
— Браво, момчето ми — се усмихна Кърби, преди да вземе шишето и да налее на всички, след като разчупи печата. — Милорд, вие винаги сте имали отличен вкус за вината.
— Следвам примера ти, Хенри — засмя се Морган и отпи една продължителна глътка. — В крайна сметка, ако нямах капитани като тебе/за да внасят това вино, нямаше да зная, че съществува рай на земята. Отлична година за виното. Но май всичките са такива. — Той въздъхна и изпъна краката си, а слънцето заигра върху бронята и златистата му коса. Свали златната коронка от главата си и я сложи небрежно на палубата до стола.
Ендрю се възползва от това раздвижване, за да извади с пръст запушалката от стъкленицата, после я допря до устните си, преструвайки се, че се прозява. Но прозявката веднага се превърна в кашлица, защото течността изгори гърлото му и Ендрю трябваше да положи усилия, за да скрие ужасното усещане. Кърби го погледна учудено, но после насочи вниманието си към разговора. Помощник-кормчията преглътна с мъка, но накрая успя да се успокои.
„По дяволите“ — помисли си той, бършейки насълзените си очи. Уорън не го бе предупредил, че вкусът ще е отвратителен. За малко да провали целия план. Сега трябваше да действа бързо.