Той се изправи и огледа разположението на хората на платформата. Морган седеше на стол, на около два и половина метра от него, с гръб обърнат към руля. Кърби беше от лявата му страна, още няколко метра по-назад, обърнат настрана. Свещеникът, магистър Рандолф и оръженосецът Ричард седяха отдясно на Морган и се интересуваха много повече от появилата се земя на изток, отколкото от движенията на корабния кормчия.
Устните на Ендрю се разтегнаха в дяволска усмивка, а ръката му пропълзя до дръжката на дългия кинжал. Той избра внимателно целта си — незащитената задна част на главата на Морган. След това, изоставяйки руля на произвола, той измъкна кинжала и скочи към избраната жертва.
Изходът бе неочакван. В момента, когато Ендрю отскочи напред, младият Ричард Фицуилям се обърна и забеляза движението му. Във фаталния миг, преди Ендрю да достигне до жертвата си, Ричард извика и се хвърли помежду им, изблъсквайки Морган от мястото му. Кожените столове се разхвърчаха. Корабът се наклони, защото се обърна напреко на вятъра, а Ендрю загуби равновесие и не можа да се спре навреме. Дънкан и Кърби скочиха, за да го хванат и разоръжат, но инерцията повали и тримата на куп върху палубата. Морган бе най-отдолу, в ръцете му се намери Ричард, а ужасеният Ендрю остана най-отгоре.
Не беше успял!
Дънкан и Кърби го сграбчиха за ръцете и ги извиха зад гърба му, а четиримата лейтенанти се втурнаха по стълбата, за да им помогнат. След като Кърби видя, че престъпникът е хванат, отиде до руля и насочи отново кораба по курса, а после извика на един от моряците да дойде и да поеме управлението. Рандолф, който още в началото на нападението бе избутал момчето Дикън на безопасно място, забеляза като насън как Морган се повдига и сяда, след това поема дълбоко въздух и с невярващи очи премества Ричард в скута си.
— Ричард — простена Морган и разтресе рамото на младежа. В ръцете му тялото на Ричард споеше отпуснато и безжизнено. Очите на Морган се разшириха от ужас, когато забеляза, че кинжалът на престъпника е забит дълбоко в гърдите на младия мъж.
— Рандолф, ела бързо, той е ранен!
Рандолф пристигна незабавно, коленичи да види раната, а Ричард простена и с голямо усилие отвори очи. Лицето му бе пепелносиво, дори синкаво и той застена от болка, когато лекарят докосна кинжала. Дънкан се увери, че престъпникът е в сигурни ръце и се присъедини към Рандолф до ранения.
— Аз, аз го спрях, милорд — прошепна Ричард с отслабнал глас и погледна доверчиво към Морган. — Той щеше да ви убие.
— Стори добро дело — промълви Морган и приглади тъмната коса на челото на момъка, прочитайки изписаната върху него агония. — Как е той, Ран?
Рандолф поклати горчиво глава.
— Мисля, че е отровен, милорд. Дори раната и да не беше така смъртоносна, мисля, че… — И той наведе безпомощно глава. — Съжалявам, милорд.
— Ваша милост — прошепна Ричард, — мога ли да ви помоля за нещо?
— Всичко, което е по силите ми, Ричард — отвърна внимателно Морган.
— Можете ли да съобщите на баща ми, че съм паднал служейки ви като ваш васал? Той… — Ричард се закашля, а движението сгърчи тялото му с нов спазъм от болка. После добави тихо: — Той се надяваше, че един ден ще стана рицар.
Морган кимна, захапал устна и едва сдържайки сълзите си.
— Тогава нека да кажа думите на посвещаването, милорд — прошепна Ричард, взе ръката на Морган и я стисна силно. — Аз, Ричард Фицуилям, заявявам, че ставам ваш васал с цената на живота, здравето и искрената си вяра. — Очите му се отвориха широко, а гласът му укрепна, докато продължаваше: — Ще ви служа с вяра и правда, в живота и в смъртта, срещу всички човешки злини. И нека бог ми помага… — Той се намръщи от болка, а очите му се затвориха, когато завърши.
Гласът му заглъхна с края на клетвата, а ръката му се отпусна. Последният му дъх бавно изгасна. С рязко движение Морган притисна за миг издъхналия младеж до гърдите си, а очите му се затвориха от мъка. Едва долови, че редом с него Дънкан мълви думите за опрощение на греховете му.
Погледна към намусеното лице на Кърби, към лейтенантите си, които здраво държаха престъпника, към самия него, а очите му станаха стоманено сиви. Без да сваля поглед от убиеца, който стоеше и гледаше наоколо предизвикателно, той положи внимателно тялото на Ричард на палубата и стана на крака. Между него и престъпника имаше паднал кожен стол. Той бавно го изправи и го сложи внимателно на място, а после отиде по-близо до убиеца. Дланите му се свиваха и разпускаха в юмруци, той продължаваше да гледа убиеца, едва сдържайки се да не го удари по ухиленото лице.