— Защо го стори? — попита с нисък глас, не желаейки да задава повече въпроси.
— Защото вие сте дерини и всички дерини трябва да умрат! — изтърси човекът с очи, осветени от фанатичен огън. — Дявол да ви вземе, не мислете, че следващия път ще се отървете! А следващ път ще има, бъдете сигурен.
Морган го изгледа продължително, без да промълви нито дума и най-сетне престъпникът преглътна и сведе очи.
— Това ли е всичко, което имаш да кажеш? — попита тихо Морган, а очите му потъмняха заплашително.
Човекът отново го погледна и на лицето му се появи непонятен израз.
— Вие не можете да ми направите нищо, Морган — каза той с твърд глас. — Опитах се да ви убия и съм доволен. Ако имам възможност, ще направя същото отново.
— А каква възможност имаше Ричард? — запита Морган с леден глас, наблюдавайки, как очите на убиеца поглеждат нервно към мъртвото тяло зад него.
— Той помагаше на един дерини и затова заслужи съдбата си — отвърна рязко престъпникът.
— Нека дяволът те прибере, той не заслужаваше тази съдба — изруга Морган, сграбчвайки го за яката на туниката и приближавайки главата му на сантиметри от своята. — Кой те прати да извършиш това черно дело?
Човекът изкриви лице от болка и поклати глава, но после се засмя едва забележимо.
— Безсмислено е, Морган. Нищо няма да ти кажа. Зная, че съм мъртвец.
— Ти още не си мъртъв! — промълви Морган през стиснати зъби, извивайки леко яката на убиеца. — Казвай кой те изпрати, кой стои зад всичко това?
Морган насочи погледа си на дерини към човека, смятайки да прочете истината в него, а сините очи на Ендрю се разшириха и войнственият му поглед се смени от ужасяващ страх.
— Ни бъркай в душата ми, деринско копеле, остави ме на мира! — изсъска той с дрезгав глас, отмествайки погледа си от Морган и затваряйки плътно очи.
Тръпки минаха по тялото му, докато се бореше със силата на Морган, а после простена в агония и се опита да се измъкне. След това се отпусна в ръцете на своите пазачи и главата му се заклати свободно. Морган направи последен опит да прочете мислите му, докато те се изплъзваха завинаги, но не успя. Човекът беше мъртъв. Отпускайки туниката му, Морган повика Рандолф.
— Кажи ми аз ли го убих, или пък той сам се уплаши до смърт, какво стана? — попита Морган и се обърна настрани с отвращение.
Рандолф огледа тялото, положено на палубата от лейтенантите, после отвори лявата ръка на човека. Взе шишенцето и го помириса, след това се изправи и го подаде на Морган.
— Отрова, милорд. Предполагам, че е същата като тази върху острието на кинжала. Сигурно е разбирал, че няма надежда да се измъкне, дори да успее да ви убие.
Морган погледна към един от лейтенантите, който претърсваше тялото. — Има ли нещо?
— Съжалявам, милорд, няма нищо.
Морган погледна за миг мъртвото тяло, после го докосна с крак.
— Изхвърлете го — каза най-сетне. — И се погрижете за Ричард. Ще го погребем в Корът с пълни почести, като мой васал.
— Слушам, милорд — каза един от лейтенантите, свали зеления си плащ и покри с него тялото на загиналия.
Морган се обърна и отиде до парапета, възможно по-далече от двамата мъртъвци. След малко, когато чу плясък във вълните, се намръщи, защото разбра, че вече е останал само един. Дънкан отиде при херцога и се облегна на парапета от лявата му страна. Наблюдава го известно време, преди да наруши тишината и да го заговори.
— „Всички дерини трябва да умрат“ — Дънкан повтори тихо думите на престъпника. — Напомня ми за инквизицията. Идва ли ти наум нещо друго?
Морган кимна.
— Песните, които се пеят по улиците. Съобщенията на Ран от банкета за нападенията по границата. Всичко говори за това, че въпросът с Уорън излиза извън контрол.
— Човекът, който допреди малко бе пред очите ни, беше убеден в правотата си — отбеляза Дънкан. — Изглежда, че Уорън има таланта да убеждава хората. Какво ли е казал на моряка, за да го накара да жертва живота си в името на делото?
Морган се изсмя с презрение.
— Не е трудно да се предположи. „Ако убиеш чудовището дерини ще помогнеш на цялото човечество. И ще получиш награда в Отвъдния свят. Само смъртта ще те спаси от проклятието на дерините и ще им попречи да осквернят безсмъртната ти душа.“