Гледката отвътре не отговаряше на очакванията му. Когато приближаваше, си мислеше, че ханчето е прекалено тихо за големия брой коне, вързани отвън. Толкова много пиещи мъже трябваше да са по-шумни. Дори постоянните местни клиенти трябваше да вдигат шум в една обикновена вечер.
Но тази вечер не беше обикновена. Хората от селището и околностите бяха в единия край на залата и дори пиеха. Посетителите в другия край на залата не ги безпокояха, но те бяха особени: носеха знака на сокола и бяха същите хора, които Дери видя в имението на де Вали.
Никой не продумваше. Конниците от бандата се въртяха тихичко около една от дългите дървени маси, която бе довлечена до лявата стена на стаята. Върху масата бе прострян неподвижен облян в кръв човек.
Дери се насочи към един стол, който беше на неутрална територия и се намръщи. Човекът върху масата — същият, когото смяташе за убит от защитниците на де Вали, очевидно беше все още жив. Тъничко девойче, облечено в селски дрехи, слагаше на главата му кърпи, които топеше в дървена кофа сложена отстрани. При всяко нейно движение раненият изстенваше и нейните очи се плъзгаха нервно по приятелите му, които ги бяха наобиколили и ги наблюдаваха. Но и тази група не разговаряше.
Друго момиче донесе поднос с глинени кани, пълни с пиво, а после ги раздаде на конниците. Някои от тях седнаха безшумно и започнаха да пият. Но пак нямаше разговори, нито пък голямо движение. Сякаш хората чакаха и се ослушваха. Местните жители, седнали в другия край на стаята, усещаха настроението и също изчакваха.
Дери пое халбата пиво, донесена от собственика, и отпи от нея, като съзнателно впери поглед в дълбините на чашата, а не в конниците. Чудеше се какво става. Дали не чакаха идването на Уорън? Какво смятаха да правят с човека на масата, който явно береше душа?
Навън се чу шум на пристигащи конници, които бяха към двадесет, а след това в залата влезе втора група странници. Те също носеха знака на сокола върху плащовете и шапките. Водачът им, след кратък разговор шепнешката с един от групата, грижеща се за ранения, направи знак на хората си да отидат при другите. Отново донесоха кани с пиво и отново нямаше оживени приказки. Очевидно новодошлият не беше Уорън.
Обстановката не се промени през следващия половин час. Дери изпи още две кани пиво и се опита да разбере какво става. Изведнъж отново се чу тропот на копита по пътя, но хората този път не бяха повече от десетина. Конете се спряха, чу се пръхтене и дрънчене на юзди и шпори и в стаята стана още по-тихо. Във въздуха се чувстваше остро, сякаш наелектризирано, напрежение. Дери се обърна бавно към вратата точно когато тя се отвори и на прага се показа човек, който сигурно беше Уорън. Той и всички останали в залата замръзнаха, без да смеят да дишат.
Уорън не беше висок. В действителност, ако не носеше разкошните си одеяния, би изглеждал нисък. Но този факт бе засенчен изцяло от осанката му, която излъчваше самочувствие и сигурност.
Очите му бяха тъмни, почти черни, с див, дори безумен израз, от който по гърба на Дери пропълзяха тръпки, когато погледът на непознатия се спря за миг върху него, обгръщайки хората в залата. (Дери бе виждал веднъж подобен израз в погледа на Морган, и сега наново потръпна, спомняйки си последствията от събитията, станали след това.) Косата на Уорън беше кафява и вълниста, по-точно сиво-кафява на цвят, ниско остригана, а освен това той имаше много къса брада и мустаци в същия сивкавокафяв оттенък.
Единствен от хората си той носеше нещо подобно на униформа: сив кожен жакет върху ризата, трико и високи ботуши в същия цвят. Знакът на сокола върху гърдите му беше много голям и ги покриваше почти изцяло, а значката на тясната му сива шапка беше сребърна, а не извезана. Сивото му кожено наметало за яздене бе широко и дълго почти до пода. Доколкото Дери успя да забележи, той не носеше на видно място никакво оръжие.
Хората в стаята се размърдаха и Дери внезапно усети, че може да диша отново. Той се осмели да погледне към групата на Уорън, която се беше скупчила около масата и забеляза, че всички бяха навели глави и бяха допрели до сърцето си свита в юмрук дясна ръка още от момента, когато Уорън бе влязъл. Уорън ги поздрави с кимване на глава, а те загледаха в очакване човека на масата и направиха път за Уорън. Той пристъпи бързо между тях, а местните хора събраха смелост и се приближиха към центъра на залата, за да видят по-добре какво ще прави вождът на бунтовниците. Дери внимателно се присъедини към другите.