— Какво се е случило? — попита Уорън. Гласът му беше нисък, отмерен, излъчващ самочувствие.
— В имението на де Вали, о, Свещени — обади се плахо един от първата група. — Де Вали бе замислил да търси помощ от херцога, а хората му оказаха съпротива. Трябваше да запалим имението.
Уорън обърна големите си тъмни очи към говорещия.
— Това е било неразумно, Рос.
Рос падна на колене, сви се и зарови глава в ръцете си.
— Прости ми, Свещени — прошепна той. — Аз нямам твоята мъдрост.
— Постарай се да не се повтаря — отвърна Уорън с лека усмивка, докосвайки рамото на човека като израз на опрощение.
Човекът се изправи на крака с лице, изкривено от ужас. Уорън насочи вниманието си към ранения и започна да сваля сивите си кожени ръкавици.
— Къде е раната?
— Отстрани на гърдите му, господарю — промълви един от хората, изправени от другата страна на масата и разтвори скъсаната риза на ранения, за да покаже. — Боя се, че може би е засегнат и белият дроб.
Уорън се наведе и разгледа раната, после отиде до главата на човека и обърна клепача му. Кимна сякаш на себе си, после се изправи и мушна ръкавиците под колана си, а след това погледна хората, които следяха всяко негово движение.
— С божията помощ ще го спасим — каза той и разтвори широко ръце в знак на молба. — Да се помолим всички заедно, братя.
Хората на Уорън паднаха на колене и отправиха взор към водача си, а той притвори очи и започна да се моли.
— В името на отца, и сина, и светия дух, амин. Да се помолим.
Уорън пропя фразата на латински език, а Дери го наблюдаваше с широко разтворени очи и максимално внимание. Може би и той беше изпаднал под силното обаяние на водача на бунтовниците, но вече забелязваше слабо излъчване около главата на Уорън — мъгливо синкаво-виолетово излъчване, което приличаше на ореол.
Дери с мъка се въздържа да не ахне, а после прехапа устни, опитвайки се чрез болката да разчупи илюзията. Това, което ставаше, беше невъзможно. Човешките същества нямаха ореоли, а светии отдавна не съществуваха. Но и разсъдъкът му не го заблуждаваше. Морган го беше учил да прозира отвъд илюзиите, но това, което бе пред очите му, бе реално, защото не изчезваше, въпреки усилията на Дери.
— … И затова, о боже, прати твоя вселечебен дух посредством тези ръце, и нека твоя слуга Мартин оживее, за да те възхвалява. Чрез Исус Христос, твой син и наш господар, който живя и царства с теб в единството на Светия дух, бог завинаги и винаги, амин.
Когато свърши молитвата, Уорън наведе дясната си ръка и я постави леко върху челото на ранения, а лявата отпусна върху пропитата с кръв рана отстрани на гърдите му. Настъпи мъртва тишина за около минута, а сърцето на Дери се разтупа, защото ореолът, за който нямаше никакво разумно обяснение, започна да се спуска надолу по ръцете на Уорън и достигна до неподвижното тяло на ранения.
След това човекът, когото нарекоха Мартин, потръпна и изпусна дълбока въздишка, после отвори очи и замига учудено, съзирайки своя вожд, наведен над него.
Уорън отвори очи и се усмихна, а после помогна на Мартин да седне; Чу се продължителен шепот на удивление, Мартин слезе от масата и взе каната с пиво, която някой му подаде. Докато я пресушаваше, един от местните хора извика и посочи гърдите на човека. От раната не беше останала никаква следа, освен зацапаната с кръв дупка върху домашнотъканата риза.
— Да благодарим на бога — промълви Уорън, кръстейки се и свеждайки очи надолу. Ореолът около главата му почти бе изчезнал. Той се огледа с любопитство, измъкна ръкавиците от пояса си и започна да ги надява. На лявата му ръка, с която бе докоснал раната на Мартин, имаше кръв. Един от хората му забеляза това и падна на колене до Уорън, за да избърше ръката с края на наметалото си. Уорън се усмихна и сложи ръка на главата на човека за миг, сякаш го благославяше, а после без приказки отново се зае с ръкавиците си. Човекът се изправи на крака, а на лицето му имаше израз на върховно блаженство.
Погледът на Уорън се плъзна по стаята и отново Дери усети хлад в момента, когато очите им се срещнаха. След това Уорън тръгна към вратата. В този миг неговите хора допиха каните с пиво и скочиха на крака, подбирайки вещите си и тръгвайки след него. Един от помощниците на Уорън извади няколко златни монети от кесията си и ги подаде на кръчмаря. Когато Уорън стигна до вратата, един от останалите в залата местни хора неочаквано падна на колене и закрещя: „Това е чудо! Господ ни прати нов спасител!“