Почти моментално думите му бяха подети от половината посетители на кръчмата, които паднаха на колене и започнаха трескаво да се кръстят. Вече стигнал вратата, Уорън се обърна и Дери последва останалите, въпреки че не бе повярвал, че е станал свидетел на истинско чудо.
Вождът на бунтовниците огледа стаята за последен път със спокоен и благ поглед, а после вдигна дясната си ръка за благословия и изчезна в тъмнината. След като и последният от хората на Уорън напусна залата, Дери скочи на крака и се завтече към прозореца.
Уорън си бе отишъл и Дери можеше да разсъждава спокойно. Той разбра какво точно у този човек му беше познато до объркване. Това беше особеното поведение, което познаваше от хора като Морган, Дънкан, Брайън, младия крал Келсън. Впечатлението на чиста мощ и самообладание, което почти винаги съпътстваше особения талант, на който по това време не се гледаше с добро око.
Той се взря в замъгленото стъкло на прозореца и видя как Уорън и бандата му изчезват по пътя, осветени от запалените факли. Не можеше да ги последва. След всичко, което беше научил, нямаше нужда да върви повече след тях. Освен това, трябваше да отнесе новата информация на Морган, колкото може по-бързо.
Беше късно. Той знаеше, че е пропуснал връзката с командира си с повече от час. Все пак, ако тръгнеше веднага, ако пътуваше без спиране и не срещаше препятствия по пътя, можеше да се завърне в Корът около обед на другия ден.
С нетърпение очакваше да види лицето на Морган, когато щеше да му съобщи, че Уорън може би е дерини!
Глава девета
И той ще им проводи спасител и застъпник, и ще ги избави.
— Какъв е Уорън? — възкликна Морган. — Дери, сигурно се шегуваш!
Морган и Дънкан бяха седнали под едно дърво в двора за тренировки до оръжейната, където допреди малко се бяха дуелирали със саби. Половин час преди това Дери бе пристигнал с гръм и трясък през крепостните врати на Корът. Той беше много уморен и изгладнял, когато се изтегна на тревата до командира си. Очите му блестяха, докато разказваше какво се беше случило предната нощ в „Ханчето на кралския пратеник“.
Морган стегна кърпата на тренировъчната си туника и избърса лицето си, което все още бе изпотено след дуела с Дънкан. Дери не отговори и след миг херцогът поклати недоверчиво глава.
— Все пак това е съвсем неочаквано — каза той и избърса чело с ръка. — Сигурен ли си, че не бъркаш, Дери?
— Разбира се, че не съм сигурен — отвърна Дери, смъквайки ловджийската шапка от разрошената си кафява коса и изтърсвайки нервно праха от нея. — Но могат ли хората да правят това, което направи той, милорд?
— Не.
— Отец Дънкан, смятате ли, че Уорън е светия?
— Имало е и по-необикновени светии — отвърна Дънкан загадъчно, спомняйки си видението, което бе срещнал по пътя.
Дери стисна устни, след това отново погледна Морган.
— Все пак той наистина излекува ранения, милорд. А от вашите думи имам впечатлението, че това е по силите само на дерините.
— Аз мога да го направя — уточни Морган, отправяйки намръщен поглед към голите си нозе. — Не зная какво могат да правят другите дерини. Не бях чувал някой да го е правил напоследък, освен когато спасих живота ти миналата година.
Дери наведе глава, спомняйки си нападението срещу групата бойци под негово командване през нощта преди коронацията на Келсън. Бяха ги изненадали в тъмнината и ги разбиха. Спомни си и изгарящата болка, когато нечий меч го прониза отстрани и той помисли, че никога повече няма да стане.
Когато дойде на себе си, се намираше в собствената си квартира, а раната му беше изчезнала, сякаш никога не е съществувала. Спомни си и учудения доктор, наведен над него, без да може да обясни нищо. И как Морган му обясни няколко седмици по-късно, че сложил ръцете си на челото му и с това го излекувал напълно.
Дери го погледна и кимна.
— Съжалявам, милорд. Не исках да ви обидя. Вие сте дерини и затова можете да лекувате. Но и Уорън може да лекува.
— И Уорън може да лекува — повтори Морган.
— Все пак, ако е дерини, той дори не го знае — каза Дънкан, почесвайки се по крака и насочвайки поглед към братовчед си. — Лично аз не вярвам, че този човек, поне според слуховете, които стигнаха до мене, може да е двуличник, който преследва собствената си раса.