— Това се е случвало и по-рано.
— Разбира се, че се е случвало и по-рано, при това са го вършили майстори. Винаги има хора, които могат да продадат всекиго, стига цената да е подходяща. Но впечатлението ми за Уорън е друго. Той е искрен. Убеден е, че делото му е справедливо, че има божествено призвание. И това, което току-що ни съобщи Дери за излекуването на ранения, за влиянието му върху неговите хора, това също потвърждава моето предположение.
— Неприятното е — отбеляза Морган, като се изправи и напъха сабята обратно в ножницата, — че Уорън върши неща, които по традиция са дела на светци и спасители. За съжаление, същите тези неща обикновено не се свързват с дерините, въпреки че легендите за много християнски светци може би се коренят във възможностите на дерините. Ако това стане известно, всяка мисъл за бунт ще бъде задушена в зародиш, но как да се разпространи тази информация, ако хората на Уорън са толкова предани и лоялни към него, както изглежда по думите на Дери?
Дери кимна с глава.
— Това е истина, милорд. Още отсега привържениците му го смятат за Свещен, за светия. Жителите на Кингслейк са убедени, че пред очите им е било извършено чудо в най-добрите старинни библейски традиции. Как да се бориш с такова нещо? Как да кажеш на хората, че техният спасител е фалшив? Че той е именно това, срещу което самият той проповядва, макар че не го знае? Особено, ако целта ти е в крайна сметка хората да започнат да харесват дерините?
— Трябва да им го кажеш много внимателно, при това не наведнъж — каза тихо Морган. — А в сегашния момент не трябва изобщо да им се говори. Защото засега, ако не успеем да направим нещо от наша страна, хората ще се стичат отвсякъде към него.
— И ще се стичат още повече, когато разберат какво планират архиепископите — допълни Дънкан. — Дери, ти не си информиран, но архиепископ Лорис събира всички епископи от кралството на конклав в Дхаса вдругиден. Епископ Толивър замина тази сутрин — не посмя да отхвърли поканата. Нито пък ще се осмели да каже „не“, когато Лорис представи декрета си за отлъчването ни от църквата пред събралата се Курия. Мисля, че разбираш какво значи това.
— Могат ли наистина да обявят отлъчване на Коруин? — попита Дери. И тримата тръгнаха към централния двор, като Морган и Дънкан носеха саби, а Дери въртеше в ръце шапката си.
— Не само че могат, но и ще го направят, ако не сторим нещо — отвърна Морган. — С тази цел Дънкан и аз тръгваме за Дхаса довечера. Прякото обръщение към Курията може и да е безсмислено, те сигурно няма да ни изслушат, независимо какво ще им кажа. Но Лорис не ни очаква. И аз може би ще успея да ги впечатля достатъчно, че да ги накарам да обмислят още веднъж какво искат да сторят. Ако обявят отлъчването при сегашната сила на Уорън, боя се, че провинцията ще тръгне след него на свещена война срещу дерините. Дори с цената на мнимо разкаяние, на изправяне пред Курията с молба за опрощение, трябва да предотвратя тази възможност.
— Мога ли да дойда с вас, милорд? — попита Дери с надежда, продължавайки да върви до Морган. — Мисля, че ще съм ви полезен.
— Не, ти вече ми беше полезен с много работи, Дери, а за тебе имам по-важна задача. След като поспиш няколко часа, искам да заминеш за Ретмут. Трябва да разкажеш на Келсън какво се е случило, а ние с Дънкан не можем да го направим, ако искаме да стигнем до Курията, преди да е станало късно. Ако Келсън вече е заминал за Кулди, тръгни и ти за там. От жизнено значение е да знае всичко, което ти ни разказа преди малко.
— Слушам, милорд. Да правя ли опити да се свържа с вас?
Морган поклати глава.
— При нужда ние ще се свържем с тебе. А сега иди да дремнеш. Искам да тръгнеш още по светло.
— Слушам.
Дери си отиде, а Дънкан поклати глава и въздъхна.
— Какво има? — попита Морган. — Да не си се отчаял?
— Поне не съм във възторг.
— Братовчеде, май отново си прочел мислите ми. Хайде, време е да обсъдим всичко. След час Хамилтън ще събере офицерите ми за последни инструкции. Струва ми се, че днешният ден ще е много дълъг.
Същият следобед Бронуин се разхождаше безгрижно по терасата на замъка Кулди. През целия ден грееше ярко слънце, което изсуши влагата от дъжда, паднал през миналата седмица, прелетните птици бяха почнали да се връщат от юг и сега чуруликаха прекрасните си песни в разбудената за живот градина. Бронуин. Спря до парапета и се наведе към басейна с рибките, разположен на няколко метра под нея. После продължи разходката си, наслаждавайки се на изпълнения с аромат топъл въздух и на красивите околности на старинния дворец. Навивайки кичур лъскава коса на пръстите си, тя се усмихваше и продължаваше да обикаля, мислейки си за различни приятни неща.