— Моля ви, сър, аз нямам лоши намерения — каза прегракнало той и трепна едва забележимо, когато студеното острие на ножа на Ричард докосна врата му. — Аз съм отец Хю де Бери, секретарят на архиепископ Кориган.
— Хю! — възкликна Дънкан и се наведе нетърпеливо напред, давайки знак на Ричард да го пусне. Беше го познал. — По дяволите, защо не се обади веднага?
Хю отвори изненадано очи, когато чу гласа на Дънкан, и загледа умолително брата свещеник, а погледът му излъчваше и страх, и решителност. Ричард отпусна задушаващата си хватка и направи крачка назад, подчинявайки се на знаците на Дънкан, но запази бдителност и не върна ножа в калъфката. Нигел уморено седна в креслото. Келсън продължи да държи тънката кама, която бе извадил при приближаването на непознатия.
— Познаваш ли този човек, отче? — попита той.
— Той е същият, за когото се представя — отвърна внимателно Дънкан, — въпреки че не мога да кажа нищо за намеренията му след такова нахълтване. Ще ни дадеш ли някакво обяснение, Хю?
Хю преглътна с мъка, погледна Келсън и наведе глава.
— Моля за прошка, сър, но трябваше непременно да ви видя. Имам информация, която не мога да съобщя на никой друг, затова…
Той се осмели да погледне отново към Келсън, а после заизмъква един сгънат пергамент от вътрешната страна на мокрото си расо. Тежкото му черно наметало бе потъмняло на рамената, където дъждът се бе просмукал. Безброй малки капчици в рядката му кафява коса заблестяха под танцуващата светлина на свещите. Пръстите му се тресяха, когато предаде пергамента на Келсън. Той сведе отново поглед и скръсти ръце, за да прикрие треперенето им.
Преди да разгъне пергамента, Келсън се намръщи и прибра камата в тайния калъф върху китката си. Нигел премести по-близо една свещ, а Дънкан се доближи и почна да чете през рамото на краля. Лицето на свещеника потъмня, когато погледът му пробяга по редовете. Думите му бяха познати — същите, от които често се беше страхувал. Сдържайки надигащия се в гърдите му гняв, той се изправи и погледна към Ричард, а сините му очи бяха мрачни и гневни.
— Ричард, моля те да изчакаш навън — прошепна той и отправи поглед към наведената глава на Хю. — За този човек гарантирам аз.
— Да, отче.
Когато вратата се затвори зад Ричард, Дънкан се върна към стола и седна уморено. Той продължи да наблюдава Хю през бокала, който държеше, а после вдигна глава, защото Келсън привърши четенето и сложи пергамента върху масата.
— Благодаря за тази информация, отче — каза Келсън и му направи знак да се изправи. — Извинявам се за грубото посрещане, но ти разбираш, че при създадените обстоятелства това е необходимо.
— Естествено, сър — промълви Хю замислено. — Вие не можехте да знаете кой съм аз. Благодаря на Бога, че Дънкан беше тука и ме спаси от собствената ми непредвидливост.
Дънкан кимна с премрежени и потъмнели очи, но бе очевидно, че не мислеше за Хю. Ръцете му стискаха сребърния бокал на масата пред него с такава сила, че кокалчетата на пръстите побеляха. Келсън сякаш не забеляза нищо, защото отново хвърли поглед към пергамента.
— Предполагам, че това писмо вече е изпратено — рече той и долови утвърдителното кимане на Хю. — Отец Дънкан, означава ли този факт онова, което аз предполагам?
„Нека сатаната осъди и двамата на вечни мъки!“ — прошепна Дънкан. Той се огледа стреснато, защото внезапно разбра, че бе произнесъл думите на глас. После поклати глава и остави бокала, който от кръгъл се бе превърнал в елипсовиден.
— Прости ми, господарю — промърмори отецът. — Това значи, че Лорис и Кориган най-сетне са решили да предприемат нещо по отношение на Аларик. От месеци очаквам техните действия, но никога не съм и сънувал, че ще се осмелят да отстранят от църквата целия Коруин заради дейността на един човек.
— Очевидно е, че са се осмелили — каза разтревожено Келсън. — Но ще можем ли да ги спрем?
Дънкан пое дълбоко дъх и с усилие на волята овладя гнева си.
— Не направо. Трябва да помним, че Лорис и Кориган смятат Аларик за ключ към целия проблем с дерините. Той е най-високопоставеният от познатите дерини в кралството, при това никога не се е опитвал да крие какъв е. Никога не е прекалявал в използването на могъществото си. Но когато Брайън почина, обстоятелствата го принудиха да прибегне до него, за да запази живота ти.
— А за архиепископите — намеси се Нигел — всичко магическо е лошо. Освен това не забравяй, че по време на коронацията миналата есен Аларик на няколко пъти показа, че са глупаци. Предполагам, че в това се крият причините за сегашната криза, освен претенциозните високи мотиви, с които те обясняват своите действия.