Пол кимна за поздрав, смъкна се от коня, треперещ от студ, за да огледа нетърпеливо района, осветен от факлите. После се загърна в своето мокро и кално наметало.
— Тука ли е Уорън? — попита той и отметна назад мократа си коса, преди да си сложи шапката.
По това време към него се бе приближил по-възрастен мъж във високи ботуши и наметало с качулка. Той кимна строго на Пол и даде знак на младежа да отведе уморения кон.
— Уорън има важен разговор, Пол. Каза да не го тревожим.
— Важен разговор? — Пол свали прогизналите си ръкавици и тръгна по калната пътека към центъра на лагера. — С кого разговаря? Без значение е, защото Уорън ще поиска да ме изслуша.
— Дори ако с това обиди архиепископ Лорис? — подметка събеседникът му и доволно се засмя, защото Пол се обърна крайно учуден. — Струва ми се, че добрият архиепископ ще подкрепи нашето дело, Пол.
— Самият Лорис ли е дошъл при нас?
Де Джендъс се ухили до уши, а после тупна спътника си възторжено по гърба.
— Приятелю, нямаш представа колко щастлива е тази нощ за нас. Вече съм сигурен, че Уорън ще приеме с радост новините, които му нося.
— Мисля, че вие разбирате моето положение — говореше Лорис в този момент. — Морган отказа да се оттегли и да се разкае за своя еретизъм, така че съм принуден да мисля за отлъчване от църквата.
— Вашите действия са ми пределно ясни — отвърна безстрастно Уорън. — Вие ще лишите Коруин от всички утехи на религията, ще обречете безброй човешки души на страдание и може би на вечни мъки без последно причастие — той наведе поглед към скръстените си ръце. — Съгласни сме, че Морган трябва да бъде спрян, ваше високопреосвещенство. Но аз не мога да оправдая вашите методи.
Уорън седеше на малък походен сгъваем стол, наметнат небрежно с подплатен с кожи халат в кехлибарен цвят, който го пазеше от студа. Пред него, в центъра на палатката, пламтеше ярко добре поддържан огън. Наоколо подът бе покрит с жълто-кафяви килими. Лорис, облечен във виненочервен пътен костюм, изцапан и измокрен от пътуването, седеше отдясно на Уорън в кожен сгъваем стол, където обикновено се настаняваше самият вожд на бунтовниците. Зад Лорис се бе изправил монсиньор Горони, облечен изцяло в черни свещенически дрехи, с ръце, скрити в гънките на ръкавите. Той току-що се бе завърнал от посещение при епископа на Коруин и слушаше внимателно разговора с безизразно лице.
Уорън преплете дългите си пръсти и облегна леко лакти на коленете си, а после погледна намусено към килима под чехлите си.
— Нищо ли не може да ви накара да се откажете от тези действия, ваше високопреосвещенство?
Лорис вдигна безпомощно ръце и тържествено поклати глава.
— Опитах всичко, което зная, но неговият епископ Толивър не ми помага. Ако беше отлъчил Морган, както го помолих, може би щяхме да избегнем сегашното положение. Остава ми само едно — да събера Курията и да…
Той прекъсна думите си, защото завесата на палатката се отмести настрана, за да пропусне изцапан от път човек със знака на сокола върху калното си наметало. Човекът смъкна мократа си шапка и поздрави с вдигане на десния юмрук към гърдите, а после кимна с извинение към Лорис и Горони. Уорън вдигна глава и се намръщи, когато позна новодошлия, но се изправи без бавене и отиде до входа, където човекът го чакаше.
— Какво има, Пол? — попита Уорън, приглаждайки с ръка разрошената си коса и отвеждайки Пол към входната завеса. — Казах на Майкъл да не ме тревожат, докато архиепископът е тук.
— Не мисля, че ще се сърдите на моето нахлуване, след като чуете новините, господарю — усмихна се Пол, автоматично снижавайки глас, за да не го чуе Лорис. — Малко преди стъмване видях Морган на пътя за „Св. Торин“. Той и един придружител се бяха спрели да пренощуват в развалините на стария манастир „Св. Неот“.
Уорън сграбчи Пол за раменете и го погледна крайно учуден.
— Сигурен ли си, човече? — Очевидно бе възбуден, а очите му блестяха, докато се взираха в очите на Пол. После промълви почти на себе си: — Боже мой, идва право в ръцете ни!