— Предполагам, че е тръгнал за Дхаса, господарю — ухили се Пол. — Можем да му организираме подходящо посрещане.
Очите на Уорън блестяха, когато се обърна към Лорис.
— Чухте ли, ваше превъзходителство? Морган бил забелязан в „Св. Неот“, на път за Дхаса!
— Какво! — Лорис се изправи неочаквано, лицето му бе почервеняло от гняв. — Морган тръгнал към Дхаса? Непременно трябва да го спрем!
Уорън сякаш не го чу. Той крачеше възбудено назад-напред по килима, а черните му очи святкаха замислено.
— Чуваш ли ме, Уорън? — повтори Лорис и погледна учудено водача на бунтовниците. — Това е някаква деринска хитрост, която е измислил, за да ни измами. Сигурно смята да провали утрешното събиране на Курията. Този лукав дерини може дори да убеди някой от моите епископи, че е невинен. Зная, че никога няма да се подчини на моята власт.
Уорън поклати глава, на устните му заигра едва забележима усмивка. Продължаваше да крачи нервно.
— Ваше превъзходителство, и аз не смятам, че ще се подчини. Но нямам намерение да му позволя да обърка вашата Курия. Може би е време да се срещнем лице в лице, Морган и аз. Може би е време да разберем чие могъщество е по-силно — неговите проклети вълшебства или божията мощ. Пол — обърна се той към човека на входа, — подбери лично група от петнадесетина души, която да ме придружи до „Св. Торин“ преди разсъмване.
— Слушам, господарю! — поклони се Пол.
— Освен това, след като негово високопреосвещенство си тръгне, не искам никой да ме безпокои, освен ако това е абсолютно необходимо. Ясно ли е?
Пол се поклони отново и се измъкна от палатката, за да изпълни заповедта. Когато Уорън се обърна към Лорис обаче архиепископът изглеждаше объркан.
— Може би не разбирам добре — каза Лорис, преди да седне в очакване на някакво обяснение. — Вие нямате намерение да нападате Морган, нали?
— От много месеци чакам възможност да се сблъскам с този дерини, ваше превъзходителство — отвърна Уорън, поглеждайки към Лорис с присвити очи. — В „Св. Торин“, откъдето трябва да мине, ако иска да стигне до Дхаса, има начин да го изненадам, дори да го пленя. В най-лошия случай, смятам да му попреча да се бърка в работата на вашата Курия. В най-добрия… как да го кажа, може би няма да стане нужда да се тревожите повече за този дерини.
Лорис се намръщи, после почна да мачка нервно полите на расото.
— Нима ще убиете Морган, без да му дадете възможност да се разкае за греховете си?
— Съмнявам се, че в Отвъдното има надежда за такива като него, ваше превъзходителство — заяви Уорън грубо. — Дерините са дяволско семе още от Сътворението. Не мисля, че могат да достигнат спасение.
— Може и да е така — съгласи се Лорис и се изправи, като хвърли отблизо остър поглед на вожда на бунтовниците, — но според мене не е наша работа да вземаме такова решение. Морган трябва да получи поне шанс за разкаяние. Не бих лишил от това право и самия дявол, въпреки че имам много причини да ненавиждам Морган. Вечността е твърде дълга, за да обричаме някого на вечни мъки.
— Защищавате ли го, ваше високопреосвещенство? — попита внимателно Уорън. — Ако не го унищожа, когато имам възможност да го сторя, може да стане късно. Трябва ли да даваме на дявола още една възможност? Трябва ли съзнателно да се излагаме на неговите козни, ако имаме възможност да не го правим? Нали е казано „избягвай възможността за грях“.
За първи път, откакто бяха влезли, Горони се закашля и даде знак на Лорис.
— Може ли да кажа нещо, ваше превъзходителство?
— За какво става дума, Горони?
— С ваше разрешение, има как да направим Морган безпомощен и да видим колко струва душата му. Може да му попречим да използва могъществото си, докато вземем решение как да постъпим с него.
Уорън се начумери и погледна подозрително към Горони.
— И какъв е този начин?
Горони хвърли бърз поглед към Лорис, а после продължи.
— Има едно лекарство, дерините го наричат мераша, което действа само на тяхната раса. То замъглява мислите им и ги прави неспособни да използват тъмните си сили, докато действието му не престане. Ако намерим малко мераша, нима не можем да неутрализираме Морган?
— Лекарство за дерините? — Лорис се намръщи и веждите му се събраха. — Нещо не ми харесва, Горони.
— Нито пък на мене — Уорън се изплю енергично. — Не искам да се докосвам до дерински хитрости, за да хвана Морган. Иначе ще съм същият, какъвто е той.