— С ваше разрешение — продължи търпеливо Горони, — ние имаме работа с един необикновен противник. Понякога трябва да използваме необикновени методи, за да победим подобни врагове. В крайна сметка, целта е благородна.
— В това има нещо вярно, Уорън — внимателно се съгласи архиепископът. — Освен това, ще намалим и риска за Уорън и хората му. Горони, как смяташ да използваш лекарството? Морган няма да чака, докато го сложиш в чашата му или пък докато използваш други хитрости.
Горони се засмя, а неговото добродушно и безизразно лице внезапно придоби едва забележим зловещ израз.
— Оставете това на мен, ваше превъзходителство. Уорън говореше за светилището на „Св. Торин“ като място за нападението. И аз съм на същото мнение. С разрешение на ваше високопреосвещенство, ще тръгна незабавно, за да набавя мерашата, а после ще продължа, за да мога да се срещна с Уорън и хората му при светилището на разсъмване. Познавам един от братята, който ще ни помогне да поставим капана. Вие, ваше благородие, трябва да се върнете в Дхаса с най-голяма бързина, за да подготвите утрешното заседание на Курията. Ако по някаква случайност ние не успеем, вие ще трябва да продължите процедурите по отлъчването от църквата.
Лорис обмисляше предложението, претегляйки всички възможни варианти, а после погледна под око към водача на бунтовниците.
— Е, Уорън? — повдигна той въпросително вежди. — Какво мислиш? Горони идва с вас и ви помага да хванете Морган, остава да чуе неговата изповед, ако реши да се разкае, а после Морган е ваш, правете с него каквото искате. Който и да успее от двама ви, ще отпадне необходимостта Коруин да се отлъчва от църквата. Ти, Уорън, ще можеш да претендираш, че си спасил Коруин от нещастието и най-вероятно ще бъдеш провъзгласен за нов управник. За мен остава удовлетворението, че ще отпадне нуждата да налагам църковно наказание на цяло херцогство заради греховете на един човек. Все пак, главната ми грижа е духовното благосъстояние на народа.
Уорън задържа задълго поглед върху пода, а после бавно кимна в знак на съгласие.
— Много добре, ваше превъзходителство. Ако твърдите, че няма да се оскверня, като използвам деринско лекарство, за да хвана Морган, ще приема думите ви на вяра. Все пак вие сте Върховен духовник на Гуинид. Аз трябва да се съглася с вашето мнение, ако искам да остана вярно чедо на църквата.
Лорис кимна одобрително и стана на крака.
— Ти си много мъдър, сине мой — каза той и даде знак на Горони да се оттегли. — Ще се моля за успеха на твоята мисия.
Той протегна ръката си с аметистовия пръстен печат и Уорън след кратка пауза прегъна коляно, и докосна камъка с устни. Но когато се изправи, в очите му се четеше ярост. Беше излъгал и затова не погледна към Лорис, когато го изпращаше до входа.
— Бог да е с теб, Уорън! — промърмори Лорис и вдигна ръка за благословия, задържайки се за малко на входа.
Когато архиепископът замина, Уорън остана безмълвен до вратата.
Обърна се и огледа вътрешността на палатката: груби жълтеникави стени, широко походно легло, покрито със сиво кожено одеяло, сгъваем стол и табуретка до огъня, кожен сандък до отсрещната стена. В ъгъла имаше прост молитвен стол, чиято твърда и доста изтъркана дъска за коленичене лъщеше осветена от играещия огън.
Уорън отиде бавно до стола и докосна тежкия кръст с верига, провесени през страничната облегалка. Ръката му конвулсивно сграбчи масивния къс сребро.
— Правилно ли постъпих, Боже? — прошепна той, притисна кръста и веригата до гърдите си и притвори очи. Имам ли право да използвам дерински оръдия, за да изпълня твоите завети? Не хвърлих ли съмнение върху твоята чест в стремежа си да ти се харесам?
Той падна на колене върху твърдата дървена дъска и зарови лице в ръцете си. Студеното сребро се плъзна между пръстите му и падна.
— Помогни ми, о Боже, умолявам те. Подскажи ми какво да сторя, когато утре се изправя пред твоя враг.
Глава дванадесета
Кога ви нападне ужас като буря…
Бяха изминали почти три часа от изгрев-слънце, когато Морган и Дънкан стигнаха северния край на прохода Гънъри. Денят беше ясен и безоблачен, но малко студен, а конете пристъпваха бодро в свежия утринен въздух. Вече усещаха, че наблизо има вода и наистина езерото Джашан се намираше зад дърветата, обграждащи светилището на свети Торин, на по-малко от километър пред тях. Ездачите, отпочинали след дългия преход от миналия ден, оглеждаха небрежно околностите, всеки замислен за това, което предстоящият ден можеше да им донесе.