Проклятие! Нима бе поел толкова силна доза мераша, че не бе в състояние да контролира езика си? Трябваше да внимава. Трябваше да протака времето, докато влиянието на лекарството отслабне и той започне да мисли по-ясно.
Дори в този миг разбираше, че мисълта му не е ясна, че трябва да е доволен, ако успее да не се издаде през следващите няколко минути. Чудеше се къде ли е Дънкан. Вероятно братовчед му вече го търсеше. Но Морган дори не знаеше колко е часът. Нямаше представа колко време е бил в безсъзнание. Може би дори не се намираше в „Св. Торин“. Не смееше да се надява, че Дънкан ще го освободи. Само да успее да проточи нещата, да излъже враговете си, докато част от силата му се върне.
— Ти май че искаше да кажеш нещо, дерини? — промълви Уорън, наблюдавайки лицето на Морган. Сега започна да разбира, че той наистина е в ръцете му.
Морган се усмихна пресилено и се опита да кимне, но ръката върху гърлото му беше тежка, при това в ръкавица от броня, така че той усещаше как металните парчета се впиват във врата му при всяко стягане на хватката.
— Моето положение не е равностойно, сър — каза той с треперещ глас. — Вие ме познавате, но аз не ви зная. Мога ли да запитам…
— Аз съм твоя съдник, дерини — отвърна рязко Уорън, прекъсвайки го по средата на изречението, като го разглеждаше със студено внимание. — Всевишният ми е отредил да избавя земята завинаги от такива като тебе. Твоята смърт ще бъде важна стъпка в изпълнението на тази мисия.
— Сега те познах — каза Морган. Гласът му бе укрепнал, но колената му се тресяха от усилието да се концентрира. Опита се, този път успешно, да запази небрежен тон.
— Ти си Уорън, който напада именията на север и изгаря реколтата. Казаха ми, че в допълнение към това изгаряш и някои от хората. Това май не е в тон с твоя образ на милосърден спасител.
— Понякога смъртта е необходимост — отвърна безстрастно Уорън, отхвърляйки възможността за спор. — Няма съмнение, че това се отнася и за тебе. Но аз ще ти дам една възможност. Противно на желанието ми, обещах, че ще ти разреша да се покаеш в греховете си и да потърсиш опрощение, преди да умреш. Лично аз смятам, че това е губене на време с хора като тебе, но архиепископ Лорис не е съгласен. Ако наистина искаш да се покаеш, монсиньор Горони ще изслуша твоята изповед и ще се опита да спаси душата ти.
Морган обърна поглед към Горони и се намръщи. Дойде му наум друг начин да спечели време.
— Боя се, че си направил някои прибързани изводи, приятелю — каза той замислено. — Ако си бе направил труда да ме попиташ, преди да ме нападаш, щеше да разбереш, че се бях запътил към Дхаса, за да се предам в ръцете на архиепископите. Бях решил да се откажа от своето могъщество и да започна живот на покаяние.
Черните очи на Уорън се свиха проницателно.
— Това едва ли е истина. От всичко, което съм чувал, великият Морган не би се отказал никога от своето могъщество, да не говорим за разкаяние.
Морган се опита да вдигне рамене и с удовлетворение разбра, че пазачите му вече го държат по-хлабаво.
— В твоя власт съм, Уорън — каза той, говорейки истината, за да прикрие лъжата, казана преди малко, както и неистините, които смяташе да изкаже, ако е необходимо. — Този, който ти е дал лекарството на дерините, трябва да ти е казал, че аз съм напълно безпомощен под влиянието на мерашата. Лишен съм не само от тайнствените си сили, дори моята физическа координация е затруднена. В това състояние, струва ми се, не мога да те излъжа, дори и да искам.
Това обаче бе лъжа. Морган бе разбрал още при първите неверни думи, че влиянието на мерашата не му пречи да лъже. Дано само Уорън му повярва.
Уорън се намръщи и ритна купчинка слама с ботуша си, но после поклати глава.
— Не разбирам какво искаш, Морган. Нищо не може да спаси живота ти сега. Скоро ще изгориш на кладата. Защо задълбочаваш греховете си с лъжесвидетелство пред прага на смъртта?
„Кладата! — помисли си Морган, а лицето му стана пепелносиво. — Нима ще ме изгорят като еретик, без надежда да се защитя?“
— Аз ти казах, че ще се предам на съда на архиепископите — изрече той с неуверен глас. — Нима ще ми попречиш да изпълня намерението си?
— Тази възможност вече не съществува — каза безстрастно Уорън. — Имал си достатъчно възможности да поправиш живота си, но не си ги използвал. Затова те лишавам от живота. Ако искаш да се опиташ да спасиш душата си, която, уверявам те, е в много сериозна опасност, съветвам те да го сториш сега, докато още имам търпение. Монсиньор Горони ще изслуша изповедта ти, ако желаеш.