— Ти не си истински свещеник — каза задъхано Горони, хващайки се за ръката на Дънкан с надежда да отслаби натиска върху гърлото си. — Ти си предател на Светата църква. Когато негово високопреосвещенство разбере какво си сторил…
— Да, не се съмнявам, че той ще вземе мерки — прекъсна го нетърпеливо Дънкан, без да сваля поглед от хората на Уорън, докато двамата с Морган приближаваха тежката обкована с греди врата. — Аларик, можеш ли да я отвориш?
Вратата беше тежка, украсена, обкована с желязо в горния край и заклещена със стабилна дъбова греда, накована с черни железни клинове. Морган повдигна гредата с голяма мъка, пъшкайки от напрежение. Но когато натисна самата врата, а после натисна още по-силно, тя не се отвори. Дънкан погледна назад, за да види какво ги задържа, а в това време Уорън се изправи поклащайки се на крака, подпомогнат от двамата останали живи негови адютанти, и се запъти към тях.
— Безсмислено е — каза Уорън, с мъка поемайки дъх. — Вратата е заключена.
— Отвори я — заповяда Дънкан — или той ще умре. Мечът му отново се насочи към гърлото на Горони, а свещеникът заскимтя.
Уорън се спря на пет-шест метра от Дънкан и се усмихна, разтваряйки ръце в знак на безсилие.
— Не мога да я отворя. Отец Белмърик я заключи отвън, по моя заповед. Горони може да е вашата гаранция, сър, но Белмърик е моята. Не вярвам, че ще успеете да се измъкнете, въпреки всичко.
Той посочи назад към разгарящия се огън и сърцето на Дънкан трепна. Пламъците се издигаха нагоре заплашително бързо, обгаряха облицовката на залата и вече облизваха старата боя върху украсените с дърворезба корнизи и фигурки. След като огънят се прехвърли върху покрива, а това щеше да стане в скоро време, пламъците щяха бързо да достигнат до самото светилище и цялото място щеше да се превърне в истински ад.
— Извикай Белмърик — каза Дънкан спокойно, опирайки острието на меча си в гърлото на Горони.
Уорън поклати глава и скръсти ръце на гърдите си.
— Ако ние умрем, вие също ще умрете.
Уорън се засмя.
— Цената си струва.
Дънкан погледна към Морган.
— Как се чувстваш?
— Чудесно — прошепна Морган, едва преглъщайки и придържайки се за гредите на вратата, от страх да не изгуби съзнание. — Спомняш ли си, Дънкан, какво направих веднъж с една заключена врата?
— Това е невъзможно. Сегашното ти състояние не позволява…
Дънкан внезапно спря и наведе глава, разбирайки какво има предвид Морган. Единственият им шанс беше Дънкан да използва силите си на дерини и да преодолее ключалката. Но ако го направеше в присъствието на Горони, щеше завинаги да разкрие, че е дерини. Както го беше предупредило видението на пътя, щеше да настъпи времето, когато Дънкан трябва да направи избор. Това време бе дошло сега.
Той погледна към Морган и кимна едва забележимо, а после посочи с глава към Горони.
— Можеш ли да се оправиш с този приятел?
Морган кимна в знак на съгласие.
Дънкан предаде Горони в ръцете на Морган, връчи му дългата кама и сложи в ножницата окървавения си меч. После повдигна въпросително глава към Морган, докато той хващаше главата на Горони, но всичко изглеждаше наред. Дънкан си представи какво струва на Морган това усилие в сегашното му състояние, но нямаше какво да се прави. Той въздъхна и съсредоточи вниманието си върху вратата.
Пръстите му я усещаха топла и гладка. Погледна през горната решетка и видя къде би трябвало да е заключващият механизъм. После сложи внимателно ръце върху ключалката, затвори очи, накара съзнанието си да обгърне механизма и започна да опипва мислено съставните му части. На челото му изби пот, в процеса на работата ръцете му се овлажниха. След това се чу щракане от вътрешността на вратата, последвано от още едно, и още едно. Поглеждайки назад към Уорън и хората му, Дънкан бутна силно вратата — и тя се отвори.
— Боже мой, и той е един от тях — прошепна Горони и затвори очи с побледняло лице. — Една деринска змия в пазвата на самата църква.
— Млъкни, Горони, или ще те промуша — каза спокойно Морган.
Очите на Горони се изцъклиха и той се сви, защото камата на Морган опря във врата му. Той не посмя да изрече нито дума повече. Уорън обаче не можеше да мълчи.
— Дерини? Господ ще те порази за това, нещастно дяволско изчадие! Отмъщението няма да ти се размине и…