Най-сетне Лорис успя да овладее гнева си и да спре крясъците. Той застана на мястото си и вдигна ръце в знак, че иска тишина. Постепенно духовниците спряха разправиите и заеха местата си. По-младите свещеници и служители при епископите се държаха по-близо до господарите си, за да чуят думите на архиепископа. Тишината бе пълна, чуваше се само запъхтяното дишане на стария епископ Карстън.
Лорис наведе глава и се изкашля, после ги погледна. Стоеше спокоен и достолепен, оглеждайки цялата стая, защото искаше да говори като Върховен духовник на Гуинид.
— Господа, молим снизхождение за нашето избухване. Както без съмнение знаете, ереста на дерините от много години представлява особен интерес за нас. Откровено казано, ние не сме изненадани от действията на Морган. Нещо повече, ние бихме могли да ги предвидим. Но когато разбрахме, че един от собственото ни духовенство, син на благородник и член на свещеническото съсловие, е… — той с мъка произнесе думата спокойно — е дерини… — Той спря и преглътна гнева си, после продължи.
— Отново се извиняваме за прекалените емоции. Сега, когато духът ни се е успокоил, ние продължаваме да обмисляме какво означава за църквата в Гуинид разкриването на измамата в нашите редове. Чувстваме, че има само един начин за по-нататъшно действие, поне що се касае до еретика свещеник Маклейн. И той е отлъчването: отлъчване, отнемане на свещеническия сан, и, ако Курията позволи, екзекуция на предателя еретик дерини, какъвто е той. Ние разбираме, че последните две санкции изискват специално решение на този августейши орган, което ще отнеме много време. Но имаме желание да пристъпим към необходимата процедура.
Острият поглед на архиепископа обходи стаята.
— Но ние имаме право като Върховен духовник на Гуинид да обявим, че на Дънкан Хауърд Маклейн и на ужасния му братовчед Аларик Антъни Морган трябва да бъде наложена анатема. Архиепископ Кориган, нашият брат в Ретмут и непосредствен началник на Маклейн, поддържа това наше искане. Надяваме се, че тези от вас, които намерят за добре, ще се присъединят към нас за церемонията по отлъчването тази нощ след вечерната служба.
По стаята премина вълна от възгласи, но Лорис ги прекъсна с остър тон.
— По този въпрос, естествено, не може да има съмнения. Морган и Маклейн днес са убили по най-долен начин няколко добри и верни синове на църквата. Те са заплашили живота на нашия слуга, монсиньор Горони, който е ръкоположен свещеник. Освен това са използвали отвратителни и забранени магии в свещено място. Ако погледнем назад, трябва да предположим, че вероятно Маклейн е бил отговорен за много от произшествията по време на коронацията на нашия обичан крал Келсън миналата есен. За това той и Морган носят двойна вина.
Погледът му обходи отново стаята.
— Има ли възражения? Свободни сте да се изкажете.
Възражения нямаше.
— Много добре — кимна Лорис. — Ще очакваме всички да присъствате на церемонията по отлъчването довечера. Утре ще решим какви други действия, ако това е необходимо, да предприемем по този конкретен въпрос. Освен това ние отново ще обсъдим какво да правим с владението на Морган — херцогство Коруин. Не е изключено да се окаже необходимо да снемем забраната, за която говорихме днеска. До довечера, господа.
С небрежен поклон Лорис се прости с духовниците и се оттегли през вратата. Последваха го Кориган, неговият служител отец Хю де Бери, както и пет-шест други помощници и писари. След като вратата се затвори зад тях, останалите присъстващи възобновиха оживените разговори.
— Арилан?
Епископ Арилан, който следеше внимателно беседата между епископите Бредин и Толивър, вдигна глава, чувайки името си сред шумотевицата и видя, че Кардиъл му прави знаци от другия край на стаята. Прощавайки се с двамата по-стари епископи, той се промъкна през тълпата от прелати и чиновници, които бяха обградили домакина на срещата, а после се поклони официално.
— Искахте да ме видите, Кардиъл?
Кардиъл отвърна спокойно на поклона.
— Смятах да се оттегля в частния си параклис и да обмисля сериозната криза, която ни сполетя, скъпи ми Арилан — извика той в ухото на Арилан, опитвайки се да надвие шума. — Помислих си, че може да поискате да дойдете с мене. Предполагам, че църквата на Курията ще е малко претъпкана от нашите по-стари братя.