Дънкан отново се върна към първоначалния въпрос: къде ли можеше да се намира Порталът тук, в „Св. Неот“?
Огледа църковния кораб от лявата и от дясната му страна и тръгна по разрушения под. Аларик му бе казал, че наляво от главния олтар има старинен олтар на Камбър, а това означаваше от дясната страна по посоката, накъдето се беше обърнал. Може би отговорът беше там. Свети Камбър беше покровител на деринската магия. Какво по-добро място за Портала, който действаше с тази магия?
От олтара не беше останало почти нищо. Дори в неразрушената църква той е бил съвсем скромна и тясна плоча, сложена до стената. Тежките удари бяха счупили и заличили лицевата част на мраморната плоча, така че буквите по нея почти не се виждаха. Но Дънкан успя да разгадае фразата „Ликуващи боже“ в началото на надписа, а въображението му помогна да попълни името „свети Камбър“. Нишата над олтара, овална в горния си край, все още поддържаше отчупените стъпала на светеца дерини.
Пръстите на Дънкан погалиха изтърканата плоча, а той се обърна да разгледа развалините от това удобно място, но след миг поклати глава. Порталът не можеше да е тука. Мястото беше твърде открито. Въпреки че магията е била общоприета преди и по време на Междуцарствието, когато е бил построен този манастир, архитектите дерини, изградили „Св. Неот“, никога не биха сложили Портала на такова открито място, пред любопитните очи на всеки посетител. Това не беше в стила на дерините.
Трябваше да се търси по-закътано място, може би някъде наблизо, тъй като присъствието на свети Камбър би могло да се смята за известна закрила, но в никакъв случай не пред очите на всички.
Тогава къде?
Обръщайки се към малкия олтар, Дънкан огледа стените от двете му страни, търсейки вход към стаите и по-скромните параклисчета, които трябваше да са по-назад. И той го намери — една срутена врата, полузакрита от паднали греди и обърнати каменни блокове. Без повече съмнения, той разрови достатъчно голям отвор, през който да мине пълзешката. Провря се и се озова в малка висока стаичка, която сигурно беше ризницата.
Дънкан пропълзя останалото разстояние и се изправи внимателно, навеждайки се, за да мине под гредите, които бяха паднали по време на пожара в параклиса. Подът беше затрупан с парчета от каменни блокове, гнило дърво, натрошено стъкло. Но срещу далечния край на стената имаше остатъци от малък олтар от слонова кост, а от двете му страни — парчета от сандъци и шкафове, а също така строшени окачалки за църковни одежди. Дънкан огледа стаичката с опитно око, примигвайки, когато някоя особено ярка светкавица озаряваше небето.
Някъде тука древните архитекти вероятно бяха сложили Портала. Дали нещо от него бе останало, на фона на всеобщото разрушение, за което говореха развалините?
Отваряйки си път с ритници и влизайки по-навътре в стаичката, Дънкан затвори очи и потърка уморено челото си с обратната страна на ръцете. Опитваше се да отвори разума си за възможни останали от миналото следи.
„Внимавайте, дерини, тук се таи опасност!“
Той уплашено обърна глава, наведе се и измъкна наполовина меча от ножницата. Отново проблесна светкавица. Зловещи сенки се подгониха по стените, но в стаичката нямаше никой, освен Дънкан. Той се изправи уморено и сложи меча на мястото му. Продължи да търси опасността.
Нима си бе въобразил този глас?
Не.
Възможно ли беше това да е глас на съзнанието, останал от древните стопани на „Св. Неот“?
Върна се внимателно на предишното си място до олтара от слонова КОСТ, после затвори очи и се съсредоточи. Този път гласът бе очакван, макар и не по-малко ужасяващ. Ясно беше, че се появява в собствения му разум.
„Внимавайте, дерини, тука е затаена опасност! От всички братя монаси останах само аз, а сега се опитвам да разруша този Портал с последни сили, за да не бъде осквернен. Внимавайте, хора от моя народ. Пазете се, дерини. Човеците убиват това, което не разбират. Свети Камбър, запази ни от тези ужасни злини!“
Дънкан отвори очи и се огледа, а после направи нов опит.
„Внимавайте, дерини, тука е затаена опасност! От всички…“ Дънкан прекъсна контакта и въздъхна. И така, това беше послание, оставено от последния дерини, защищавал това място. Той се бе опитал да унищожи Портала в последните мигове преди да умре. Дали беше успял?
Дънкан седна на пода и започна да изучава мястото, където беше стоял досега. После извади камата от ботуша си и разгреба боклуците от земята. Както бе очаквал, на пода се виждаше очертанието на квадрат, с размери около метър на метър. Подобно на Портала в катедралата, той вероятно е бил скрит под килима, който е бил унищожен много отдавна. Що се отнася до самия Портал…