Слагайки камата на мястото й, Дънкан постави внимателно ръце върху квадрата и извика силата си, надявайки се отчаяно, че ще усети слабия опияняващ натиск, който щеше да му съобщи, че е на прага на преминаването в отвъдното.
Но не усети нищо.
Опита се отново, и този път долови слаба вълна на мрак, на болка, а после началните думи на съобщението, което вече беше чул. А след това — нищо. Порталът бе мъртъв. Последният дерини бе успял.
С въздишка Дънкан се изправи на крака и се огледа за сетен път, избърсвайки ръце в дрехите. Въпреки всичко, трябваше да яздят до Ретмут. След като Порталът бе разрушен, не им оставаше друг избор. А оттам вероятно трябваше да продължат до Кулди, защото Келсън трябваше да присъства на сватбата на Бронуин и Кевин.
Нищо не можеше да се направи. Трябваше да отиде и да разбуди Аларик, за да потеглят наново на път. Ако имаха късмет, щяха да стигнат до Ретмут преди следващата нощ, и тогава никакво преследване не можеше да ги настигне.
Когато епископите влязоха един след друг в катедралата „Св. Андрю“ в Дхаса, камбаните биеха глухо, защото бяха омотани с парцали. Нощта беше ясна, студена, със скреж и ледени кристалчета, кръжащи по въздуха под поривите на вятъра. Епископите се спряха до вратата. Двама млади свещеници раздадоха на всички дълги свещи, които всеки запали от пламъка на горяща свещ в централния кораб на катедралата. Пламъците трепкаха от течението, свистящо през полуотворените врати, и хвърляха чудновати отблясъци върху черните заскрежени наметала на прелатите.
Епископите се спуснаха бавно по централната пътека и заеха местата си пред олтара — две редици от безлики мъже, с огънчета в ръцете си. Безгласните камбани спряха да бият, а един от служителите преброи незабелязано присъстващите, потвърждавайки, че всички, които трябваше да дойдат, бяха налице. Той изчезна по пътеката на тъмната централна част, а после се чу глухото щракане на големите врати. След това още три свещи потеглиха надолу по лявата централна пътека, а служителят и още двама свещеници се присъединиха към останалите. Настъпи кратка пауза, чу се кашляне и пристъпване с нозе, най-сетне се отвори някаква странична врата и влезе Лорис.
Тази нощ той бе облечен в парадна църковна одежда, в черен и сребърен покров, със скъпоценни камъни върху митрата на главата му. Докато пристъпяше по страничния кораб и завиваше към олтара, той държеше високо сребърния си жезъл в лявата ръка. Архиепископ Кориган и епископ Толивър бяха застанали от двете му страни, а епископ Кардиъл вървеше отзад. Пред групата вървеше младо момче, което носеше тежкия сребърен кръст на архиепископа и ги водеше между двете редици на духовниците.
Лорис и свитата му достигнаха до долните стъпала на олтара и спряха, после се поклониха и се обърнаха към централния кораб. Кардиъл отиде надясно и пое четири свещи от очакващия го монах, а по пътя погледна към Арилан с мрачен поглед. След това се върна на мястото си до Толивър и раздаде свещите, запалвайки първо своята, после тази на Толивър, след това — свещите на Лорис и Кориган. Когато свещта на Лорис бе готова, Върховният духовник на Гуинид пристъпи напред и се изправи в цял ръст. Сините му очи излъчваха студен пламък, докато оглеждаше събралите се духовници.
— Това е текстът на документа за отлъчването — обяви той. — Слушайте внимателно.
„Тъй като Аларик Антъни Морган, херцог на Коруин, господар на Корът, главнокомандващ на кралските армии и защитник на краля, и монсиньор Дънкан Хауърд Маклейн, временно отстранен от служба свещеник, съзнателно и нееднократно се противопоставяха и пренебрегваха предписанията на Светата църква.
И тъй като упоменатите Аларик и Дънкан в днешния ден убиха невинни чеда на църквата и заплашиха с кощунствено убийство един посветен на бога свещеник, карайки го да лицезре отвратителни и еретически магически деяния.
И тъй като упоменатите Аларик и Дънкан оскверниха светилището на свети Торин с използването на забранени магии и станаха причина за неговото унищожаване, както и поради нееднократното им използване на подобни магии в миналото.
И тъй като упоменатите Аларик и Дънкан не изявиха желание да изповядат греховете си и да тръгнат по правия път.