Кевин хвърли поглед към Келсън и също се усмихна.
— Добре дошли в Кулди, господарю! — каза той, изтупвайки тревата от дрехите си, а после отправи същото приветствие и до останалите гости. — Вашето присъствие е чест за всички нас.
— Точно обратното, Гуидиън оказва чест на всички ни, лорд Кевин — усмихна се Келсън. — И ако ти го представиш на твоята дама, може би ще го убедим да ни изнесе един импровизиран концерт на открито още днес следобед.
Гуидиън изрази с поклон благодарността си към Келсън за любезните думи, а Кевин се усмихна и взе Бронуин за ръка.
— Бронуин, бих искал да ти представя несравнимия Гуидиън ап Пленит, прочут със своите песни и изпълнения на лютня. Маестро Гуидиън, това е лейди Бронуин де Морган, моята годеница. Именно тя, чула за вашата слава, настоя да накарам Аларик да ви изпрати при нас.
— Моя прекрасна лейди — измърка Гуидиън и свали своята развяваща се розова шапка в дълбок поклон, така че дългите му ръкави се плъзнаха по тревата. — За щастието да видя неземната ви красота бих рискувал дори да си навлека гнева на вашия благороден брат — той се наведе и целуна ръката й. — Простете ми, ако остана безмълвен във ваше присъствие, прекрасна лейди.
Бронуин се усмихна щастлива и наведе очи, а бузите й едва забележимо се изчервиха.
— Нали този певец е много любезен, Кевин? Маестро Гуидиън, ще се съгласите ли наистина да ни попеете следобед? Отдавна чакаме възможност да чуем вашата музика.
Гуидиън разцъфтя от удоволствие и наново се поклони дълбоко.
— На вашите заповеди, милейди — обяви той с театрален жест. — Градината е наистина прекрасна и напълно подходяща за песните, които искам да изпея. Защо да не се възползваме от щедростта на всевишния и да не останем тук по-дълго?
— Съгласни ли сте, ваше величество? — попита Бронуин.
— Той е дошъл, за да пее за вас, милейди — отвърна усмихнатият Келсън и скръсти ръце на гърди, наблюдавайки я с удоволствие. — Ако искате това да стане в градината, нека бъде така.
— О да, с най-голямо удоволствие.
С лек поклон Гуидиън посочи към тревата до фонтана и прикани всички да седнат. Той свали инструмента си и приседна на края на фонтана, а Кевин смъкна наметалото си и го постла на земята. Бронуин се нагласи на него и доволно подви нозе под себе си. Дери, Девърил и Иуон също се настаниха удобно. Кевин искаше да седне до Бронуин, но видя, че Келсън му прави знак и отстъпи мястото на баща си. Кевин и Келсън се отдалечиха незабелязано от групата, а Гуидиън удари по струните и започна да настройва лютнята. Публиката слушаше с голямо внимание обясненията му за песента, която смяташе да изпее.
Келсън погледна към групата, разположена на тревата, а после, без да се спира, се обърна към Кевин. Лицето му беше сериозно и замислено.
— Чували ли сте нещо за брат си през последните няколко седмици, милорд?
Въпросът бе зададен небрежно, но Кевин се напрегна, макар че съзнателно се опита да не издава тревогата си.
— Вие говорите така, сякаш също не знаете нищо за него, сър — каза той безстрастно. — Нима не сте били заедно?
— През последната седмица и половина — не — отвърна Келсън. — Преди десет дни получихме сведение, че Дънкан ще бъде временно отстранен от служба и извикан пред църковния съд в Ретмут. Естествено нищо не можехме да направим във връзка с отстраняването. Това си е чисто религиозен въпрос, възникнал между Дънкан и неговите началници. Но и тримата — Дънкан, Нигел и аз, се съгласихме, че той не трябва да се явява пред съда.
Келсън спря за малко и се загледа в черните си кожени ботуши, а после продължи.
— По същото време на вниманието ни бе поставен и друг въпрос — още по-сериозен от временното отстраняване на Дънкан. Лорис и Кориган замислят да отлъчат от църквата херцогството Коруин. Така смятат да отмъстят на Морган и да сложат край на споровете за дерините, които от двеста години разделят Единадесетте кралства, поне така твърдят архиепископите. В тази обстановка Дънкан смяташе, че мястото му е редом с Аларик, не само за да му съобщи новината за заплахата от отлъчването на Коруин, но и за да се измъкне от ръцете на църковния съд на Лорис. Преди четири дни, когато лорд Дери ги е видял, и двамата са били добре, но са се готвели да заминат за Дхаса и да търсят пряк разговор с Курията, за да я накарат да отхвърли предложението за отлъчване. Оттогава не съм чувал нищо за тях.