Кевин се намръщи.
— Временно отстраняване, отлъчване — има ли някаква друга неприятност за времето, когато бях далече от двора?
Келсън се усмихна тъжно.
— Щом питаш ще ти кажа — да, има. В хълмовете на север от Коруин се надига бунт, целта е да започнат свещена война срещу дерините. Естествено, ще им е много по-лесно, ако бъде обявено отлъчване на херцогството от църквата. Всеки ден очакваме, че Уенсит от Торънт ще обсади Кардоса. Всичко останало е прекрасно. Твоят достопочтен брат ми каза да съм спокоен, да изчаквам, да не предприемам нищо рисковано, преди те с Морган да се върнат и да ми дадат мнението си.
Разбира се, той има право. Въпреки своя ранг и могъщество, все още съм твърде млад в много отношения и той го знае — сега говоря съвсем откровено с теб, Кевин. Но ми е много трудно да стоя и да чакам.
Кевин кимна, а после погледна назад към останалите. В момента Гуидиън пееше. Думите не достигаха ясно до мястото, където бяха застанали с краля, но чистата и сладка мелодия се лееше в застиналия пролетен въздух. Той направи няколко стъпки в тревата, скръсти ръце и наведе очи.
— Предполагам, че останалите не знаят нищо за това.
— Дери знае всичко. Гуидиън предполага това, в което не е сигурен. Останалите не знаят. Ще те моля да си остане така. В момента тревогата им не може да ни помогне, а не ми се иска да развалям сватбата повече, отколкото вече направих с този разговор.
Кевин се усмихна.
— Благодаря ви, че ми казахте, сър. Няма да продумам нищо на другите. Ако мога да помогна, вие знаете, че моят меч и моето богатство са на ваше разположение.
— Нямаше да ти кажа това, ако не знаех, че на теб може да се разчита — увери го Келсън. — Хайде да се върнем и да послушаме Гуидиън. Все пак сега е твой празник.
— О, милейди — говореше Гуидиън, когато те се присъединиха към другите, — скромността украсява жената, но позволете ми да ви помоля още веднъж. Лорд Аларик често ми е казвал как майсторски свирите на лютня. Няма ли да пратите някого да донесе вашия инструмент?
— Ще отидеш ли, Кевин?
Но още преди Кевин да отговори Римъл, който се беше облегнал на едно съседно дърво, се изправи и се поклони.
— Позволете на мене тази чест, милейди — каза той, стараейки се да прикрие силното си желание. — Лорд Кевин вече изпусна една песен. Няма да е редно, ако пропусне и втората.
— Какво ще кажете, милейди? — запита Гуидиън.
— О, много добре — засмя се Бронуин. — Римъл, Мери Елизабет знае къде държа лютнята си. Можеш да й кажеш, че съм ти поръчала да ми я донесеш.
— Да, милейди.
Гуидиън изсвири още един акорд, промени го да звучи минорно, а после мина една гама по-ниско, изчаквайки отдалечаването на Римъл.
— Верният слуга е истинско съкровище — издекламира той, след това погали струните и огледа публиката с доволна усмивка. — А сега, докато чакаме, ще се опитам да изпея една песен — този път една любовна песен в чест на щастливите младоженци.
Той изсвири няколко встъпителни такта и започна да пее.
Римъл бързаше през двора на двореца, а в ушите му звучеше мелодията на новата песен на Гуидиън. Не му харесваше, че Бронуин слуша любовни песни заедно с Кевин. Твърде рядко имаше възможност да бъде в нейната компания и да я наблюдава незабелязано. Но сега получи удобна възможност да остави вълшебния амулет, който Бетан му беше дала. По това време дамите на Бронуин щяха да са свършили работата в стаите й, а през следващите няколко часа там нямаше да има никой. Първият човек, който щеше да влезе в стаята след него, щеше да бъде самата Бронуин.
Изкачвайки стъпалата до терасата и стаите на Бронуин, той притисна с ръка гърдите си и усети как бие сърцето му. Почувства и торбичката, която му бе дала Бетан предишния ден. След няколко часа всичко щеше да е минало, Бронуин щеше да е негова. Не му се вярваше, че това е истина, а не сън.
Той се поколеба и се огледа внимателно, за да види дали Мери Елизабет не е наблизо, а после влезе в стаята. Никой не го бе видял, а и стаята беше празна. Съзря лютнята на Бронуин, закачена на дървена кукичка до леглото, но в момента не й обърна внимание. Трябваше най-напред да намери място, където да остави магическия кристал. Бронуин не трябваше да го види, докато амулетът не успее да окаже магическото си въздействие.