Най-подходяща му се стори тоалетната масичка. Той отиде до нея и измъкна торбичката. Предполагаше, че след като влезе в стаята си, всяка жена най-напред ще отиде до огледалото, особено ако е яздила по-голямата част от деня. Върху тоалетната масичка имаше много други блестящи предмети, които щяха да прикрият това, което той искаше да остави.
Римъл сложи внимателно торбичката на масичката и започна да отвързва кожените връвчици. Спря се, когато си спомни, че трябва да се измъкне от стаята за няколко секунди. Отиде до кукичката и свали лютнята, после я метна на рамо и се върна, за да отвърже торбичката. След това изтърси студения синкавочервен кристал върху масичката.
С душа в петите Римъл грабна кожената торбичка и побягна към вратата. Спря се за миг, за да дойде на себе си, едва когато хвана дръжката на вратата. Осмели се да хвърли поглед назад, но не забеляза синия камък сред блестящите предмети. Подсвирвайки си победоносно весела мелодия, той мина през терасата и се запъти към градината, преметнал лютнята на Бронуин през рамо. Докато вървеше, внимателно извади медальона от ризата си, отвори го и погледна с любов към портретчето, а после го затвори с леко щракане и го скъта с въздишка под ризата си. На връщане в слънчевата градина чу песента на Гуидиън, която се лееше нашир и длъж.
Един час по-късно Бронуин се спря пред вратата на стаята си и се усмихна на Кевин, а той целуна ръката й на прощаване.
— След половин час ще се срещнем — прошепна тя.
— Добре — съгласи се той. — Но ако закъснееш, ще дойда при теб и сам ще те облека.
Бронуин се намръщи дяволито и го погледна с престорена строгост.
— Почакайте още два дена, Кевин Маклейн — подразни го тя. — Предполагам, че ще го преживеете.
— Дано да е така — промълви той, притисна я към себе си и я погледна с нескрита любов.
Тя се засмя и го прегърна за миг, а после се отскубна от ръцете му и влезе през открехнатата врата.
— Половин час — предупреди го тя. — Внимавай да не закъснееш, иначе ще дойда да те облека.
— Ела — отвърна възторжено Кевин, докато тя затваряше вратата.
Бронуин се завъртя на пръсти, притисна лютнята към гърдите си и почна да танцува с нея по стаята, опиянена от радостта си от живота и от любовта си към Кевин. После се спря до тоалетката, тананикайки си мелодията на последната песен на Гуидиън. Наведе се, за да се погледне в огледалото, и оправи кичур тъмнозлатиста коса на челото си. Когато се опита да се изправи, ужасната магия започна да действа.
Бронуин се препъна, хвана се за края на тоалетката, за да не падне, но новата вълна на магията я обхвана с безпощадна сила. Направи отчаян опит да не загуби съзнание, лютнята се изплъзна от изтръпналите й пръсти и падна на пода. От удара грифът се счупи, а една от струните се скъса с отчаян звън.
Този звук разбуди чувствата й на дерини и въпреки че главата й се въртеше, вътрешният разум започна да осмисля положението. Очите й търсеха трескаво и почти автоматично обяснение за нападението и тя забеляза синия кристал, пулсиращ сред разхвърляните в безпорядък предмети върху тоалетната й масичка.
— Магия — изкрещя вътрешният й разум. — Боже мой, кой ли я е направил? Кевин, Кевин — извика тя с последни сили.
Кевин не беше успял да се отдалечи. Той чу ужасяващия вик на Бронуин и се хвърли към стаята й. Вратата се отвори веднага и той връхлетя вътре, а там замря от ужас пред това, което видя.
Бронуин бе паднала на колене до огледалото, а побелелите й от напрежение юмручета се опираха в тъмните краища на тоалетката. Ужасеният й поглед бе прикован към чудноват син кристал, който излъчваше пулсираща светлина сред бижутата и дреболиите, оставени отгоре. Кевин видя как тя се пресята бавно към кристала и го докосва, а устните й повтаряха тихичко неговото име.
Но това, което искаше тя, бе невъзможно. Магията бе започнала да действа и човешко същество, подобно на Кевин, не можеше да я спре, нещо повече — от неговото присъствие магията ставаше още по-смъртоносна. Кевин вдигна кристала, но по средата на движението замръзна, а на лицето му се появи ужасен израз на болка и страх. В този миг Бронуин разбра какво е направил той и се опита да измъкне кристала от ръката му, надявайки се, че дорийската й кръв ще я предпази поне отчасти, докато Кевин беше обречен. Но когато го докосна, тя също бе прикована на място, а кристалът започна да пулсира лудо в такт с биенето на двете им сърца.