А после и двамата бяха погълнати от блясъка на непоносима бяла светлина, която заля цялата стая. Яркостта й обгори килимите, изсуши въздуха и задави виковете, които проехтяха в целия дворец. След това светлината отслабна и изчезна.
Настъпи тишина. Стражите, които нахълтаха в стаята, привлечени от виковете, се спряха поразени от картината, която се откри пред погледа им. Те се отдръпнаха смутено, когато на вратата застана Келсън, запъхтян от тичане, а после и Дери.
— Назад, всички назад! — заповяда Келсън, поглеждайки с широко отворени очи през открехнатата врата и приканвайки ги с жест да се оттеглят. — Бързо, защото вътре има магия!
Стражите се подчиниха, а Келсън пристъпи внимателно в стаята с широко разтворени ръце. Устните му мълвяха думи, блокиращи магията. След като свърши, в средата на стаята се появи слаба светлина, която след миг изчезна. Келсън прехапа устни и за миг затвори очи, опитвайки се да овладее нарастващата в него тревога, после бавно тръгна напред.
Двойката лежеше близо до вратата на терасата. Кевин бе паднал по гръб, а Бронуин се бе захлупила върху гърдите му. Златистите й коси се бяха разпилели по лицето на годеника й. Ръцете на Кевин, разперени настрани, бяха почернели, а китките му бяха обгорели от ужасната енергия, която се беше опитал да задуши. Наметалото на рода Маклейн, закачено на рамото му и изгоряло по краищата, покриваше отпуснатата му ръка. И двамата не проявяваха никакви признаци на живот.
Преглъщайки с мъка, Келсън падна на колене до годениците и се пресегна да ги докосне. Намръщи се, когато пръстите му се допряха до ръката на Кевин, а после до златистата коса на Бронуин. След това приклекна и наведе глава, а ръцете му се отпуснаха безпомощно. Вече нито той, пито някой друг можеше да направи нещо за двамата влюбени.
При вида на безпомощния Келсън в стаята се промъкнаха Дери, стражите и лорд Девърил. Те стояха притихнали и поразени пред лицето на неочакваната трагедия. Когато видя сгърчените тела, лицето на лорд Девърил побеля и той тръгна да излиза от стаята през събралата се тълпа, за да се опита да спре херцог Джеърд. Обаче вече беше късно.
— Какво е станало тука, Дев? — прошепна Джеърд, надигайки глава, за да погледне зад управителя на замъка. — Да не се е случило нещо на Бронуин?
— Моля ви, милорд, не отивайте там.
— Пусни ме, Дев, искам да видя какво… О, Боже мой, синът ми! Мили Боже, и двамата…
Стражите се отстраниха, за да дадат път на Джеърд. В същото време пристигна и Римъл и се настани отзад на тълпата, а когато видя какво се е случило, зяпна уплашено и прикри с юмрук отворената си уста. Неволен пристъп на треперене го обхвана, а ръката му се вкопчи несъзнателно в малкото украсено медальонче. Уплаши се, че ще повърне.
Боже мой, какво направих! Нали трябваше да стане иначе, а не така? Скъпи Боже, не е възможно! Те са мъртви! Моята лейди Бронуин е мъртва!
В стаята надойдоха още стражи и придворни, а Римъл се опита да се притисне до стената и сякаш да се разтвори в каменната зидария. Поиска да отклони поглед от ужасната гледка, но не успя. После падна на колене и зарида горчиво и отчаяно, без да усеща и без да обръща внимание, че медальонът реже ръцете му, докато той го стискаше от мъка.
Пристигнаха лейди Маргарет и Гуидиън. Когато видя мъртвите тела, лейди Маргарет пребледня и изглеждаше, че ще загуби съзнание. Но отиде при съпруга си, който стоеше безмълвен и неподвижен. Обгърна го с ръце и се притисна без думи до него, а после внимателно го отведе до вратата към терасата и го обърна така, че да не вижда повече гледката, която късаше сърцето му. Започна тихичко да му говори нещо, което никой в стаята не чуваше.
Гуидиън вдигна падналата лютня на Бронуин и се загледа безмълвно в счупения й гриф и в смачканото от удара тяло. Без да каже дума, дребничкият трубадур се приближи бавно до Келсън и видя как младият крал развързва аленото си наметало и покрива с него двамата влюбени. После несъзнателно подръпна една от останалите здрави струни. В тишината звукът зазвъня странно и не на място, а изненаданият Келсън вдигна учудено глава.
— Боя се, че музиката е разбита завинаги, сър — промълви тъжно Гуидиън и коленичи до Келсън, за да сложи лютнята в ръката на Бронуин. — Вече никой няма да може да я поправи.