Келсън погледна настрана, разбирайки, че Гуидиън няма предвид лютнята. Пръстите на трубадура погалиха лютнята за последен път, а после и той се отдръпна.
— Мога ли да попитам как е станало това, сър?
Келсън повдигна рамене.
— Някой е оставил кристал от джерамън в стаята, Гуидиън. Не че това е толкова опасно само по себе си, защото кристалът може да се използва за различни неща, дори за полезни работи. За това се разказва и в някои от старите балади, които ти познаваш.
Гласът му изневери, но той продължи.
— Но този път кристалът не е бил полезен — поне след като човешко създание, какъвто е Кевин, се е намесило. Ако беше сама, Бронуин може би щеше да превъзмогне магията, независимо каква е била целта й. Бронуин е имала сили за това, особено ако е била добре подготвена. Но вероятно тя е извикала или изпищяла, и тогава Кевин се е притекъл на помощ. Тя не е могла да спаси и себе си, и него, и затова в крайна сметка не е спасила никого.
— Не е ли могла…
Келсън прекъсна по-нататъшното обсъждане със строг поглед и се изправи. Към Джеърд и Маргарет, които бяха на терасата, се беше присъединил старият свещеник на замъка Кулди отец Анселм, целият облечен в бяло. Младият крал се поклони любезно, когато Анселм и опечалените родители се приближиха, а после отстъпи назад, за да им даде възможност да коленичат до мъртъвците. Той се прекръсти, когато Анселм започна да чете молитва, а после бавно се отдалечи и даде знак на Гуидиън да го последва.
— Гуидиън, Дери, хайде да изведем излишните наблюдатели. Сега семейството има нужда от усамотение.
Всички последваха заповедта на Келсън. Гуидиън и Дери насочиха стражите и плачещите придворни дами към вратата. Най-накрая Дери се приближи до Римъл. Архитектът бе коленичил в ъгъла и тихо стенеше, а бялата му коса се тресеше в такт с риданията му. Той се клатеше бавно напред-назад, а от стиснатите му в юмрук пръсти се спускаше тънка златна верижка. Дери го докосна за рамото и Римъл го погледна учудено със зачервени от плач очи. Дери не знаеше как да се държи с този истеричен човек, но забеляза златната верижка и я хвана, опитвайки се да отвлече вниманието на собственика й.
— Какво е това? Римъл, какво държиш в ръце?
Дери хвана китката му, а Римъл се опита да я измъкне. Когато се изправи, очите му бяха широко отворени от страх. Съпротивата само засили любопитството на Дери и младият лорд отново се опита да разтвори стиснатата ръка на архитекта.
— Хайде, Римъл, искам да видя какво криеш — каза Дери ядосано, защото архитектът се противеше на всички негови старания да отвлече вниманието му. — Какъв е този медальон, откъде си го взел?
В този миг медальонът се изплъзна от ръката на Римъл и падна на земята, отваряйки се в момента, в който Дери го вдигна. Той го подаде на Римъл, хвърляйки му небрежен поглед, но забеляза портретчето и се спря учудено.
— По дяволите, това е моята лейди!
При тези думи Келсън се намръщи и се обърна, смятайки да направи бележка на Дери за тези неподходящи думи. Когато обаче видя учудения израз на Дери, той отиде при младия лорд и взе медальона. В момента, когато разпозна образа от медальона, лейди Маргарет също го забеляза и се хвърли към тях, хващайки ужасена ръката му.
— Къде намерихте този медальон, сър?
— Този ли — отвърна объркано Келсън. — Той очевидно е бил у Римъл, милейди. Макар че не ми е ясно как е попаднал у него.
Ръката на Маргарет се разтрепери, когато взе медальона от Келсън. Тя потръпна, когато студеният метал се докосна до пръстите й. За миг погледна портретчето, а после го притисна до гърдите си.
— Къде… — тя едва успя да си вземе дъх — къде си намерил това, Римъл?
— Милейди, аз…
— Бронуин подари този медальон на Кевин в деня на годежа им. Къде си го намерил ти?
С отчаян вой Римъл падна на колене и се хвана за полите на роклята й в знак на безмълвна молба. Бялата му глава се тресеше, а той разказваше за фаталните си действия.
— О, скъпа лейди, моля ви да ми повярвате, че никога не съм искал това, което стана! — мърмореше той през сълзи. — Аз така я обичах! Само исках и тя да ме обича. Вие знаете, какво нещо е любовта!
Маргарет изпищя и се отвърна ужасена, когато осъзна значението на думите на Римъл. Дери и няколко стражи хванаха архитекта и го накараха да пусне роклята на Маргарет. Джеърд, който бе наблюдавал сцената без да разбира нищо, само промълви името на мъртвия си син, но после замълча и застана неподвижно.