— Разкажи ми по-подробно — казах аз.
— Положението на човек тук, долу, зависи изцяло от това доколко известен е бил на Земята. Върховният съд се ръководи от типове като Толстой, Мелвил, Нижински, Бетовен. Дори и на загубеняк като По му е дадено директорското място в една голяма компания-конгломерат и му плащат независимо дали работи или не.
— Това наистина ми харесва — казах аз. — Благодаря ти, че ме осведоми.
— О, за хора като теб е прекрасно — продължи Хауърд с някаква горчивина. — Но за останалите от нас не е чак толкова добре.
Зет ми каза, че живеел в едностайна полуразрушена къща в едно малко предградие в края на Ада. Работата му, единствената, която можел да намери, била да сортира дребни камъни чакъл, в зависимост от размера и броя на повърхностите им. Всички неизвестни правели това.
— Не звучи много приятно — изрекох аз.
— Не е. Истинското наказание е скуката. Дадоха ми телевизор, но образът му е лош и единствената програма, която мога да хвана, е повторенията на „Аз обичам Луси“. Освен това веднъж седмично можем да гледаме бейзболен мач, но той винаги е един и същ — „Фили“ срещу „Ред сокс“, във Фенуей парк през 1982 година. Мога да ти го издекламирам наизуст.
— Е, Хауърд, доста е досадно, но аз с нищо не мога да ти помогна. Така че грижи се за себе си и бъди щастлив в новия си дом.
— Чакай! — извика Хауърд. — Не се събуждай още. Трябваше да събера дажбата си от цигари за цели десет години, за да мога да дойда в съня ти. Можеш да ми помогнеш, Том. И аз също ще ти помогна.
— За какво говориш, Хауърд?
— Можеш за напишеш разказ за този ни разговор за някое списание. За това ще ти платят. Само спомени името ми в разказа. Дори и споменаването на някого от писател, чиито произведения се издават, в Ада има стойност. Аз мисля, че това ще ми осигури достатъчно добро положение, за да се измъкна от това предградие, да направя следващата стъпка и да се преместя в квартира на едно място, което прилича на нос Мей в дъждовния сезон. Освен това може да ми дадат да сортирам полускъпоценни камъни вместо чакъл и да имам два канала за гледане по телевизията. А в неделя освен бейзбол ще мога да гледам и мач от Националната лига по футбол. Не е много, но от мястото където се намирам прилича на рай. Том, кажи, че ще го направиш!
Той ме гледаше умолително. Времето в Ада не беше се отразило добре на външния му вид. Беше смачкан, изтощен, напрегнат, нервен, апатичен, нетърпелив и изморен. Предполагам, че хората от най-ниските социални кръгове на Ада изглеждат винаги така.
— Добре, Хауърд, ще го направя. А сега моля те, връщай си се в Ада и приятно пътуване.
Лицето му просветна.
— Ще го направиш ли? Дано Сатаната се усмихне към рецензиите на творчеството ти! — извика той. А после изчезна.
И така, аз седнах и написах този разказ. Първоначалното ми намерение беше да го използвам, за да завърша отмъщението си спрямо Хауърд. Разбирате ли, бях написал всичко това, без да използвам истинското име на зет ми. Ако питат мен, той може да си сортира камънаците в полуразрушената си къща в Ада завинаги.
Това беше първоначалното ми намерение. Но после премислих. Беше чудесно отмъщение, но не можех да си го позволя. Мисля, че няма нищо лошо да отмъщаваш на някого до гроб, но не и оттатък. И може да ми се смеете, но аз съм убеден, че ние живите, сме длъжни да направим каквото можем, за да помогнем на мъртвите.
Така че това е за теб, Хауърд, чието истинско име е Пол У. Уитмън, живял на улица „Морски кактус“ номер 2244 в Маями бийч, Флорида. Прощавам ти за всичко лошо по отношение на мен и Трейси. Може би тя и аз така или иначе щяхме да се разделим. Дори и без твоя помощ. Нека това споменаване да те отведе към твоята хотелска стая и футболния мач веднъж седмично.
И ако случайно срещнеш моите стари училищни другари Мани Клейн, убит във Виетнам през 1969, Сам Тейлър, починал от сърдечен удар в Манхатън през 1971 и Ед Московиц, убит в Морнингсайт Хайс през 1978, кажи им, че съм питал за тях и пиша това в потвърждение, с надеждата, че те ще бъдат преместени на по-приятни от настоящите им места.