Поръчки до Вселената
Бербел Мор
Мили читателки и читатели,
В тази книга си позволявам да се обръщам към вас на "ти". Първо, защото смятам, че вървим по един и същ път и поради тази причина сме близки по дух и душа, и второ, защото така се чувствам по-добре и писането ми върви по-леко.
Надявам се всички да са съгласни.
"Човек живее това, което може, и учи другите на това, което не може."Това означава, че аз също не съм перфектна и че в живота си всеки ден се упражнявам. И все пак, аз се уча, без изобщо да се напрягам. Защото, ако се напрягах, отдавна да съм се отказала. Понякога доста си обичам удобствата, а и междувременно съм се разглезила от отличната служба за поръчки!
За мен - нещата трябва да вървят леко
- нещата трябва да ми доставят удоволствие
- и вложената енергия трябва да се умножи положително във всички посоки
Такива са даденостите. А подражанието горещо се препоръчва!
Желая ви приятно четене!
Ваша Бербел
П.С. Не е необходимо да си прочел всички глави, за да започнеш с поръчките. Започни откъдето искаш и чети толкова, колкото ти се чете. Има много практически съвети и помощни указания. Избери си това, което те интересува. По-полезно е от време на време да прочиташ по нещо или просто да отвориш напосоки книгата, отколкото прилежно да отхвърляш главите една по една. Но и това също е позволено - стига да го искаш. Само ти знаеш какво ти доставя най-голяма радост. Просто се вслушай в себе си.
1. ГЛАВА
КАК ОТКРИХ "СЛУЖБАТА ЗА ПОРЪЧКИ"
Всичко започна преди няколко години при един спор с приятелка. Тя беше прочела една книга за положителното мислене и ми предложи да си "измисля" мъж, който да има всички подходящи качества, и след това да си го "поръчам" от Вселената. Тогава още не вярвах особено на подобни идеи и в течение на разговора доста се разгорещих. Смятах, че е мой дълг да спася приятелката си от тотално оглупяване.
Накрая аз дадох пробна поръчка само за да й докажа що за глупост е това. Тогава списъкът ми включваше 9 точки: вегетарианец, непушач, да е против алкохолизма, да познава тай-чи и т.н.
За да огранича максимално статистическата вероятност за съвпадение, аз също така определих точен срок за изпълнение на поръчката - в рамките на една определена седмица, след около три месеца. С това дискусията приключи за известно време, до настъпването на определената седмица, когато поръчката акуратно ми бе доставена, като всичките девет изисквания бяха спазени. Невероятно!!!, помислих си аз. След това вече беше лесно да ме убедят, че тази техника на изпробване във всеки случай си заслужава и аз изпаднах в опиянение за поръчки.
В ежедневието си аз правя всичко толкова добре, колкото успявам за момента, а и не съм пасивна личност, която да скръсти ръце и само да поръчва. Винаги обаче, когато изникнеше нещо, което бих искала да имам, но не виждах как сама да го постигна - тогава си го "поръчвах"! Офис, пари (при мен нещата се получават само при суми от няколко хиляди марки - при по-големи суми имам твърде много съмнения, а това блокира притока), работа, апартамент и т.н.
По едно време работех в една агенция по печата. Една от задачите ми там беше да правя информационна брошура, съставена от материали, копирани от различни източници. Имах пълна свобода при оформлението. Беше ми толкова забавно, че пожелах да уча оформление на списания. Вечерните курсове по компютърна графика (понастоящем почти всички списания се изготвят на компютър) обаче бяха твърде скъпи и продължаваха години. Прецених, че не си заслужава.
Това беше типичен случай за поръчка просто за кеф. Реших, че няма да навреди и както вече се бях запалила, си пожелах да работя в малък, уютен офис в провинцията. И моля, ако обичате, бих искала шефът да е на моята възраст и да е очарователен и не холеричен.
Скоро след това една моя колежка напусна работа. Тя смени няколко места за няколко месеца и накрая попадна в една малка агенция в провинцията. Работеше съвсем самостоятелно, а шефът беше 26-годишен и очарователен. Изгубих ума и дума - така значи, аз поръчвам, а тя получава точно каквото поръчвам. Н е е за вярване!
Тогава имах и текуща паралелна поръчка. Един бивш приятел (когото не бях поръчвала ...) ми дължеше доста пари. Пожелах си да получа тази сума обратно, независимо откъде щеше да дойде. Така че не очаквах парите от него, той и без друго нямаше пари. По това време аз също си смених работата и отидох да работя в едно списание. Четири месеца по-късно то беше спряно и тъй като предупредителният срок беше дълъг, ми изплатиха обезщетение. То възлизаше приблизително на сумата, която си бях "поръчала", (малко повече от 20 000 германски марки). Страхотно! Исках да замина в чужбина, за да уча италиански. Това обаче не се получи, тъй като междувременно първата ми поръчка бе доставена: Бившата ми колежка се обади и каза, че спешно има нужда от още един човек. Беше убедила шефа си (26-годишния) да й даде един месец да ме обучи.