Аха. Забелязваш ли? Ти просто не трябва да правиш НИЩО и всичко се нарежда само. Това е почти вярно. Ние всички доста сме свикнали да бъдем напрегнати. Всичко, което ти помага да се отпуснеш, те доближава до естественото ти състояние на щастие и на “Дойдох, поръчах (пожелах си) и получих”. В съответствие с “по-големия ангажимент към самия теб” ти най-добре можеш да установиш какво ти помага най-добре.
Следва един съвсем не задължителен списък с възможности за отпускане. Можеш да направиш своя избор от тях или пък сам да измислиш нещо!
Иди да поспортуваш – плувай, карай колело, танцувай, иди на екскурзия и т.н.
Включи се в часове по йога (почти навсякъде се предлагат подобни часове).
Тай-чи хармонизира духа, тялото и душата и значително повишава възприемчивостта.
Някакъв вид медитация, която ти импонира.
Намери литература за природосъобразни процедури и прочети нещо, което е особено интересно за теб – за лечение шиацу с вода или пък за специален вид масаж.
Може би най-добре ще се отпуснеш, ако изключиш телефона, ако сготвиш любимото си ястие и след това слушаш любимата си музика със затворени очи.
Вероятно би трябвало да прекараш един уикенд без партньора си и да отидеш на екскурзия със стар приятел от младежките години. Това не е насочено против партньора ти, а е нещо за теб самия.
Особено ефективно е да вършиш понякога нещо “съвсем различно”. Винаги, когато човек върши нещо непривично, той силно се съсредоточава върху него и напълно се откъсва от ежедневието. Избери си нещо, което никога досега не си правил. Направи го точно заради това и съзнателно се наслади на особеното преживяване.
След това почувствай как ти е подействало. Отпуснат ли беше, забавлява ли се или беше още по-стресиран от обикновено? Избери някое специално преживяване, което може би допада на детското ти желание за игра или на “желанието ти да правиш бели” (естествено, става дума само за безобидни бели).
Например: Ако никога не си ходил…
…на фитнес? Иди някой път. Метни се на най-щурите уреди!
….на римска парна баня, или може би в 6 ч. сутринта в гората или на пазара,
…в 4 ч. сутринта в кръчма, където се допиват последните питиета. Ако не ти се стои толкова дълго, можеш да станеш чак в 3.30 ч.
…. И т.н и т.н.
Уговори си среща със себе си. (И да знаеш, че “Е, все някога” не се приема). Поеми по-голям ангажимент към самия себе си, уговори си среща със себе си, но трябва да я спазиш.
Да се отпуснеш е подарък на детето в нас. Човек изобщо не може да порасне дотолкова, че да не му се играе. Отиди някой път в някой много голям магазин за детски играчки и си купи нещо (не е необходимо да казваш на продавача, че е за теб). Докато си играе по детски, човек в повечето случаи съвсем “се отнася” и забравя всякакво напрежение.
Може и да ти се чете приказка, която особено добре да те отпусне. Или пък любимата ти книжка от детството.
А може и понякога да ти се иска да изглеждаш съвсем различно. Как ще реагират хората, ако се появиш като пънк? Ако живееш в Бавария, може да заминеш за един уикенд за Травемюнде и там да влезеш в казиното, изглеждайки по начин, по който иначе никога не би се осмелил да се появиш сред хора. Много деца обичат да се маскират. Може и на теб да ти достави удоволствие и след 20 години да разправиш за това на внуците и приятелите си. Може някой път да се облечеш като работник и да поседнеш в някоя долнопробна кръчма или вертеп.
и така до безкрай. Каквото ти хрумне. Отдели си време и се вслушай в себе си, почувствай какво би могло да те отпусне. Може всяка седмица да е нещо различно. Не е необходимо винаги да се отпускаш по един и същи начин. Почувствай какво искаш сега, тук и днес.
Колкото повече и по-често се отпускаш, толкова повече се връщаш към естественото си състояние, в което изобщо не можеш да мислиш негативно, и всичко, което наистина желаеш и можеш да поръчаш, както си отпуснат и изпълнен с доверие, идва при теб.
8. ГЛАВА
ДУШЕВНИЯТ МИР
ЛЕКУВА ВСИЧКО
Душевният мир е супер умножител за поръчки, защото задейства и засилва вътрешните сили и вътрешния ни глас.
Всичко започна, когато леля ми Марита отиде на лекар, за да му представи различните си болежки. Обаче в наши дни и на лекарите не може да се разчита. Този човек не пожела да види нищо, според него било съвсем незначително. Важното било защо леля ми изобщо си била навлякла тази болест. Душевната й нагласа била единственото, което имало нужда от лечение. Защото според лекаря, ако душата на човека е здрава, тогава изчезват и дребните болежки.