И тогава отново се обади тя - духовната ми съвест: "Хей ти, и този тук би могла да обичаш - след осем часа в асансьора..." Е да, вярно, спомням си. Но как, да му се не види, да не се изнервиш от такъв човек? Просто е невъзможно. Така че, приятели (вие там горе, Вселената или който и да е), ако сте на мнение, че и ТОЯ трябва да го приема такъв, какъвто е, тогава трябва да ми помогнете. Твърде много искате от мен!
Положих усилия и си повтарях мислено "Мир вам - дръвник такъв. И още веднъж: Мир вам, надут пуяк." Глупости! Чувството на отвращение не ме напускаше. А целта беше, помислих си аз, да мога да го погледна, без да ми се повдигне.
Обаче, както винаги, щом човек помоли за помощ, той я получава, стига да се вслуша във вътрешния си глас и да се поддаде на импулсите. Аз имах късмет. Чух помощта. Изведнъж ми хрумна идеята да си представя, че съм на кино, а пред мен е големият екран и този тип току-що се е появил във филма. Един вид особен и смешен уникум от 90-те години, един Ханс Мозер на новото време. Вечно намусен, гаден, но и винаги забавен.
Не беше необходимо да гледам дълго - от такава гледна точка този тип беше направо безценен. Достоен за награда Оскар!!! Един от висшата класа на Холивуд. И как беше изпипал детайлите - всяко движение от главата до петите беше на място. Рядко талантлив актьор, по-добър и от Робърт де Ниро. Изведнъж чувството ми на отвращение се превърна в искрено възхищение. Рядко бях виждала нещо толкова смешно. Отново се почувствах добре, а и вече не предавах тъмно-лепкава енергия към този тип, а напротив. Мир нему!
МИР ВАМ - На живо от ежедневието
Алилуя!
Живея в истински шикозен квартал с неповторима атмосфера и изключителни съседи. Една от тези изключителни съседки живее оттатък задния двор, в сградата пред съседната кооперация, и има чаровния навик да крещи с пълна сила към двора към 1 или 2 часа през нощта: "Свине такива! Задници! Ще видите вие. Ще ви кажа аз на вас. Ще ви кажа на всички. Свине, предатели..."
Тя изнася дълги речи. Хич не се и опитвам да запомня подробностите, ама е крайно досадно. Особено в 1 часа през нощта. През една задушна лятна нощ тя пак имаше пристъп и крещеше, колкото й глас държи. От всички прозорци се разкрещяха в отговор. При тези температури нямаше нито един затворен прозорец.
- Млъкни, тъпа краво!
- Вие сте тъпи, свине такива!!!
- Я си затвори плювалника.
Голям цирк. Не ми се стори много полезна идеята и аз да се разкрещя. Обаче исках да спя. И то сега! Опитах се да изпратя светлина и любов, "Мир вам" и каквото друго такова ми хрумна. Обаче явно не ми достигаше концентрация или пък истинска вяра в тези средства за разрешаване на този особен случай - във всеки случай крясъците продължиха.
Отново "изпратих сигнали" за помощ: "Мили хора, искам да спя. Направете нещо!"Все още не съм сигурна дали има духове-закрилници или пък някакво божество, но опитът ни учи: Винаги, когато помолим за помощ, това помага. А и не вреди.
Не знам откъде, но помощта се появи. Сетих се за един от моите дискове с мантри. Мелодията на една от мантрите е много хубава, с прекрасен ангелски хор, който все повтаря "Алилуя!" Ха, помислих си аз, сега ще ви направя хубава изненада! Като не помага да крещя "Тишина", сега да видим какво ще кажете. Обърнах тон-колоната към прозореца и пуснах диска. На съответното място завъртях копчето на звука до последно. Три пъти подред в двора прокънтя "Алилуя" - сигурно се чу на километри разстояние.
След това врътнах звука на нула и се заслушах в нощта. "Сега са в шок, това е ясно, помислих си аз. - Обаче сигурно поне дъртата отсреща всеки момент ще кресне някой ироничен коментар..." Нищо! Не се чу нищичко повече, нито гък. Мъртвешка тишина. Не можех да повярвам. Можех да си легна да спя. Няма значение дали е било шок или нещо друго. Във всеки случай се възцари тишина. Идеята беше свършила работа.
9. ГЛАВА
ТЕОРИЯТА Е СКУЧНА -
ВАЖНО Е ИЗЖИВЯВАНЕТО
Важно и хубаво е да прочетеш нещата и на теория да ги разбереш. Но трябва и да успееш да ги приложиш на практика. Когато просто го направиш, ей тъй веднага, е супер. Ако иска, обаче, човек може да получи отвън "един разумен тласък за засилване на мотивацията".
За тази цел някои хора ходят по курсове. Там "го" преживяват на живо. За едни това е върхът или абсолютният пробив, а други са заплашени от пристрастяване. Освен това има семинари, където със сигурност се преподават и много странни неща. Прекалено задълбоченото ровене из детските преживявания не ми е по вкуса, тъй като "енергията следва вниманието" и засилва това, върху което се концентрираш. По принцип ти е нужно само да приложиш главата "Как да се науча да слушам вътрешния си глас". Следва един действителен разказ как например би могло да стане това. Той е насочен предимно към хората, които имат трудности да започнат сами.