Усвояване на положителното мислене
Една участничка разказва за първия си курс
Кой може да си представи нещо конкретно, чувайки тези думи? Аз не можех, но въпреки това заминах за курса, тъй като изпитвах вътрешно безпокойство, стрес и смущения в храносмилането на нервна почва. Представях си, че там ще изуча някои техники за автогенен тренинг, самовнушение и тем подобни, че ще участвам в "пътувания" в състояние на транс под ръководството на експерт и ще чуя малко теория.
"Оборудвана" по този начин, исках да бъда в състояние да се успокоя дори когато съм сама вкъщи и да неутрализирам психическите компоненти на моите оплаквания. Без съмнение, ние научихме и това. Обаче ако някой си мисли, че това е всичко, значи много подценява Гудрун Фрайтаг, която ръководи тези курсове от 15 години. Тези курсове са развити включително на базата на идеите на д-р Джоузеф Мърфи, един от най-известните автори в областта на положителното мислене.
И така, нищо неподозираща, аз пристигнах на 4-дневен курс в Хайсенхоф край Инцел, прекрасна местност. Започнахме в 14 часа. Около 50 души участници, облечени удобно, бяха насядали по пода върху възглавници и одеяла и слушаха приветствието за добре дошли, веднага след което последва един час теория. Дотук всичко беше според очакванията. И тогава се появи първата изненада.
Последваха диско-танци за разпускане, освобождаване от ежедневието, сближаване и т.н. 50 души на възраст между 20 и 75 години се разтанцуваха. Всеки по свой начин, някои с пълна сила и енергия, други се оглеждаха малко несигурно, а някои от по-възрастните се хванаха за ръка и се клатеха доволно на място, след като се бяха уверили, че всичко е позволено. След това имаше почивка за кафе.
Вмъкването на тази неочаквана добавка отчасти събуди любопитството ми относно продължението, а отчасти бях и разколебана; Изненадите явно бяха част от програмата.
По време на почивката за кафе се поогледах и се опитах да разбера що за хора бяха другите. В течение на този и на следващи курсове установих, че има всякакви хора, като се започне от получаващи социални помощи и се стигне до мултимилионери. Това може да се предположи и като огледаш колите, паркирани отпред. Само дето в повечето случаи за целия семинар така и не се разбира кой кой е. Всички са облечени с тениски, клинове и долнища на анцузи, и по време на курса са твърде заети с други неща, за да разговарят за такива незначителни неща като това кой какъв е по професия.
Така че ние тук 50 души, 50 различни личности и колкото да ми се искаше, не можах да узная повече през почивката за кафе.
Последваха 4 дни, изпълнени с изненади. Освен медитациите, "пътуванията" в състояние на транс и т.н. имаше и невероятно разнообразие от малки и големи упражнения за сам човек, за двама или повече. Имаше още игри за възрастни, рисунки, песни, танци, смях - не мога да изброя всичко.
Една вечер трябваше всички да застанем в средата на залата, възможно най-плътно един до друг, най-високите в центъра. След това трябваше да тананикаме заедно една мелодия. Стояхме там плътно притиснати, тананикахме и цялото меле започна да се люшка. Невъзможно беше да останеш мирен, тъй като всички се люшкаха наляво-надясно. Усещането за единство беше невероятно.
След като приключихме с тананикането, трябваше да седнем или да легнем точно там, където се намирахме в момента. Обаче така бяхме застанали, че резултатът се оказа огромен куп от хора, оплетени един през друг и един в друг. Имаше крака върху ръце, крака един връз друг, всичко беше бъркотия. И тогава за завършек на вечерта Гудрун засвири песента "Добър вечер, лека нощ", която изпълняваше един тенор. И колкото и невероятно да звучи, спокойни след пълноценния и богат на изживявания ден, всички запяха. Запяха всичките 50 напълно различни хора и личности. Тази атмосфера толкова ни беше сближила, че действително пеехме "Добър вечер, лека нощ" както си лежахме там.
При друго упражнение, още в началото на курса, трябваше да отидем при някого, който ни изглежда антипатичен и с когото най-малко бихме искали да имаме вземане - даване. Трябваше да разговаряме точно с този човек. Естествено, в началото ми се стори доста неудобно да го направя. Обаче след като този, който ми се видя най-антипатичен, продължаваше да си стои сам, събрах цялата си смелост и отидох при него. След разговора си с него все още имах чувството, че това едва ли е човек, с когото бих могла да имам нещо общо. И все пак несръчните му реакции ми се видяха много човешки и по някакъв начин трогателни, така че чувството ми за антипатия напълно изчезна.