В началото дори не е необходимо наистина да вярваш - аз също не вярвах при онзи отдавнашен спор с приятелката ми. ДОСТАТЪЧНО Е ДА БЪДЕШ ОТВОРЕН ЗА ВЪЗМОЖНОСТТА, че би могло да се получи. Ще получиш помощ отвътре, от душата си, тъй като природата има интерес хората да са щастливи. Щастливите хора зачитат природата и се отнасят съзнателно към нея.
2. ГЛАВА
УЧИМ СЕ “ ДА ПОРЪЧВАМЕ”
Можем “да се упражняваме” дори и с много дребни и “незначителни” поръчки. По този начин доверието ни нараства, а когато то расте, желанията се сбъдват по-бързо.
Моят апартамент, например, е твърде малък, за да сложа вътре перална машина и поради тази причина винаги използвам обществена пералня. Наскоро открих, че сушилня номер 9 е най-горещата и суши най-бързо. Затова пък номер 11 е една от най-слабите и суши най-бавно. “ОК, та значи следващия път искам веднага номер 9, ако обичате” – това беше поръчката ми за деня.
Миналата седмица в обществената пералня: прането ми вече се центрофугираше и аз хвърлих поглед към сушилните. “Чакай сега, не си ли бях поръчала номер 9? Хм, не става – номер 9 е зает. Затова пък “любимият ми” номер 11 е свободен. Е, може би след малко номер 9 ще се освободи. Не може да бъде – само най-скапаната сушилня да е свободна за мен…” А и така да е, защо да се ядосвам заради една сушилня – как ли пък не, да си развалям настроението за такива дреболии. “Хм, хм…”, мрънках си под нос. Моята центрофуга се изключи и направи няколко последни завъртания. В секундата, в която вратичката се отвори, номер 9 също спря и … - госпожата, която я ползваше, беше приключила. И така, аз си получих моя номер 9, както си го бях поръчала, точно на секундата.
Ако подобно нещо се случи веднъж в годината, може да го сметнете чиста случайност. Но колкото човек е по-отворен, толкова по-често се случва, докато накрая нещата се заредят ден след ден точно, както искате. И тогава ще ви се налага да правите по-малко усилия , независимо с какво се занимавате, и ще имате повече радост, свободно време и т.н.
Друг пример за поръчка: както споменах, апартаментът ми е доста малък, само 40 кв.м. В него живея, спя и работя. Доста е тясно. Понякога ми се ще нещо по-голямо. Например, един приятен, малък дворец. Но, разбира се, да не струва нищо, тъй като сега плащам само по 7,50 марки на квадратен метър и не бих искала да плащам повече. Иначе ще ми се наложи да работя повече, и то само за наема, а това никак не е забавно…
Изпратих следната поръчка до Вселената, най-вече за кеф: Моля, изпратете ми замък! Около година след тази поръчка за кеф, която подадох заедно с един приятел, се случи така, че друг мой приятел наистина се пренесе да живее в замък. Той живее и работи там отскоро. През един уикенд отидох на гости, разгледах замъка и се влюбих в него. Прилича на Вила Вилекула (на Пипи Дългото Чорапче) за възрастни. Навсякъде има коридори, ъгли, завъртулки и стълбища. Замъкът е голям и въпреки това уютен.
След като го видях, малко ми трябваше, за да си помисля, че би било идеално да живея и работя там с тези приятни хора. Няколко седмици по-късно този мой приятел и собственикът на замъка ми се обадиха по телефона и казаха, че техният екип имал нужда от подкрепление, дали не бих могла да работя при тях и, естествено, да живея в замъка. Пак отидох там и като начало научих три нови хубави истории за случайността за моята книга на тема “Случайности” (аз събирам най-хубавите истории за случайности от всевъзможни хора). Що се отнася до работата ми в замъка, тя беше само на непълно работно време, защото нямах точните познания, от които те имаха нужда. Освен това, ако беше станало, тогава щях да живея твърде далеч от моя приятел, което не ми допадаше особено. А и колкото и да е хубав този замък, с параклиса и 63-те си стаи, той всъщност повече прилича на крепост, разположен е на планински склон и си няма парк. Така че, по-добре би било замък с парк и по-близо до моя приятел. Но пък ми харесва да живея и да работя на едно и също място! Ей такива неща си мислех. А понякога, когато си мисля нещо, се питам дали пък в мозъка ми няма нещо, което ми внушава да поискам точно това, което така или иначе ще се случи. Невъзможно е толкова често да се случва точно това, което искам!
Стана така, че друг мой приятел пое друг замък. Понастоящем той го разширява за център за провеждане на семинари с възможност за усвояване тънкостите на вегетарианската кухня. Замъкът е разположен на юг от Мюнхен и е по-близо до селището, в което живее приятелят ми. Освен това има прекрасен парк – естествено, терасата има изглед към езерото. Разбира се, този мой приятел една неделя ме взе на излет и, разбира се, макар, че беше неделя, мениджърът точно тогава беше там. Ясно е, че ми се видя много симпатичен и че след като приключат строителните работи, там ще имат нужда от най-различни сътрудници. Ще можем да седнем и да поговорим за това…