Междувременно вече пиша книгата за случайностите и издавам собствено (позитивно) списание, което ми коства много време. Което значи, че съвсем не е уточнено дали някога ще работя в замък. Това накара една позната да ме попита дали някога не ме е хващал страх от “сметката”, която моята “служба за поръчки” може да ми прати някой ден? Да си седя така, и “глупаво” да си поръчвам най-утопични неща, да ми ги предлагат и аз да не ги използвам… Та това не е редно.
“Светът е такъв, какъвто го мислиш” – само това бих могла да й отговоря. Ако дълбоко в себе си мислите: “Аз не заслужавам това”, да знаете, че няма да се получи. А ако плюс това ви е страх от “сметка” или дори “наказания”, тогава вие ЛИЧНО ще си ги сътворите – “Светът е такъв, какъвто го мислиш!”.
А аз, напротив, имам чувството, че допълнително ще ме възнаградят за многото хубави поръчки. Служителите на фирмите за каталожна търговия при много поръчки изпращат и рекламни подаръци като екстра.
Тази техника има едно безценно предимство, а именно, че по един загадъчен начин човек никога не се чувства съвсем сам. И колкото по-често “поръчвате”, толкова повече се засилва това чувство.
“Скъпа Вселено, не мога да си намеря очилата… Моля, дай ми знак, че да се сетя къде съм ги сложил този път. Ааа… тук, благодаря!”
“За статията за еди кое си списание непременно ми трябва малко вдъхновение. Хей, вие там от службата за поръчки, да ви се намира някоя идея? Как, къде? В коя кутия да поровя? Ама тук има само боклуци! Не, не мога да повярвам – тази бележка си я прибрах още преди няколко години. Абсолютно подходящо, точно това, което ми трябваше за статията!”
Може би просто човек си говори със самия себе си, със собственото си подсъзнание. Е, това няма значение, стига нещата да се получават. Често се замислям за дългогодишните изследвания на д-р Елизабет Кюблер – Рос във връзка с преживявания, близки до смъртта (виж глава 11), а и за опита на някои приятели – медиуми. Мисля си, че понякога човек би могъл да бъде отворен за всички възможности. Аз гледам прагматично на нещата – важното е да се наредят!
А сега да се върна към моите “дребни поръчки”. Понякога в живота ми има и кризисни ситуации (случва се). Тогава човек е толкова уплашен, че въобще не му хрумва как да се избави от тази ситуация. Или пък как да помогне на някой друг. Възможно ли е изобщо? Колкото “по-нормална” е поръчката, толкова по-лесно поръчваме внушения и решения за кризисните ситуации. И в по-голяма степен запазваме спокойствие. Дълбоко в себе си аз винаги си мисля: “Е, ако не се справя сама, просто ще си го поръчам.” Пък било то и само една полезна идея.
Със сигурност подсъзнателно аз съм си поръчала и кризата. Всичко първо е било вътре в мен. Но когато някой път се затлачиш, не е ли практично поне да си поръчаш съзнателно едно добро решение? Превърни се от жертва в създател, това е моят девиз. Според мен “буден” човек е не този, който винаги знае всичко и при който винаги всичко се получава, а този, който може да се самонаблюдава и съзнателно да взема решение във всяка ситуация: Какво искам да мисля и да сътворя чрез моите мисли и чувства? Ясните намерения (=поръчки) водят до ясни доставки. И както виждате, дори и замъците, както и много други невероятни желания, се доставят изцяло “в рамките на поръчката”!
Следват няколко глави със съвети и предложения как по-лесно да влезете във форма, да станете по-отворени и изпълнени с доверие. Един вид “тренировка по поръчване”. Не е толкова просто… Напротив, ужасно е трудно. Има една единствена мъчнотия и тя е да разберете колко е лесно всъщност (фасулска работа, би казала 11-годишната ми братовчедка). Вътре в нас често се прожектира една вътрешна програма, която ни залъгва, че животът е труден. Проумей, че е лесен и от този момент нататък той ще бъде такъв!
3. ГЛАВА
ТЕСТ:
ДАЛИ СЪМ ТАКЪВ ТИП ЧОВЕК,
ПРИ КОГОТО ПОРЪЧКИТЕ
ФУНКЦИОНИРАТ ДОБРЕ
Този тест е много лесен. Седни и помисли какви хора си срещал тази седмица (или миналата, ако е понеделник). Какви бяха хората в офиса, на улицата, в кафенето, приятелите ти? В добро настроение или в лошо? Кадърни или некадърни? Всички очарователни или истински задници? Всички нелюбезни, не могат да карат кола, непрекъснато кроят интриги?