Я помисли за цялата седмица, преди да продължиш да четеш!
ОК, прехвърли ли през ума си цялата седмица? Сега следва анализът – можеш да го направиш сам. По закона за резонанса ти привличаш само хора и ситуации, които представляват огледало на вътрешния ти мир. Ако съзираш красотата в другия, значи тъкмо си открил красотата на собствената си същност. Ако другите те съсипват, значи всъщност ти сам се съсипваш.
Ето една малка притча:
Залата на хилядата огледала
В един храм имало зала с хиляда огледала. Един ден едно куче се загубило в храма и попаднало в залата. Изведнъж то се видяло изправено срещу 1000 огледални образа, започнало да ръмжи и да лае по предполагаемите си противници. Те също му се озъбили многократно и отвърнали на лая му. Кучето се разярило още повече. Накрая то се пренапрегнало до такава степен, че умряло.
Минало известно време. Един ден друго куче попаднало в същата зала с хиляда огледала. И това куче видяло, че е обградено от хиляда свои двойници. То помахало радостно с опашка и хиляда кучета му отвърнали със същото и се зарадвали с него. Кучето напуснало храма радостно и окуражено.
Никой никога няма да го разбере, но ти се запитай дали си по-скоро като първото или като второто куче? Второто куче определено поръчва по-добре.
Ако приличаш на първото куче, трябва активно да се заемеш с поръчки. Запомни: Природата има интерес хората да са щастливи, защото такива хора повече уважават планетата и всички нейни обитатели и растения. Колкото по-щастлив е човек, толкова повече той има желание да споделя вътрешното си изобилие от радост и да пази природата.
Така че тук призовавам всички, които са като първото куче, да “се отворят за възможността”, че отнякъде – най-вероятно от някое съвсем неочаквано място – ще дойде помощ и с течение на времето “вселенската служба за поръчки” ще работи все по-добре.
4. ГЛАВА
ЗАЩО ТАЗИ ТЕХНИКА
РАБОТИ
Всичко живее и всичко е едно
През 1987 учените за първи път поставили един процесор в условия на стрес, като пределно го натоварили със сметки. Една от целите на програмата била следната: “Когато намериш решението на следния проблем, можеш да спреш да работиш.” Решението не било програмирано, но компютърът все пак го намерил и след всяко ново изключване и включване го намирал все по-бързо.
С помощта на съответните софтуери това може да направи всеки компютър, но е възможно и нещо повече: Възможно е да бъдат прехвърляни данни от един към друг компютър изобщо без кабелна връзка. Явно компютрите могат да се свързват в интернет директно чрез космическо поле и вероятно именно тук е част от обяснението за това, което правят поръчващите до вселената – а именно, черпят информация от целостта чрез космически полета.
В науката често се появяват и други “мистериозни” неща като този опит, но те не могат да бъдат обяснени с традиционното ни мислене.
Проблемът е, че повечето научни закони винаги действат и важат само в едно затворено пространство. В действителност обаче това затворено пространство не съществува. Ние винаги сме свързани с космическите енергии. Когато науката започне да разбира това, тя ще разбере и ще може да обясни много от днешните "чудеса".
Огъване на лъжици със силата на съзнанието
Не материята е същинската реалност, а трептенето. Изследванията на физиците и особено на атомните физици го доказват.
Ако ядрото на атома беше голямо колкото грахово зърно, тогава електронната обвивка щеше да е отдалечена на около 170 метра от него, а между тях би имало само нищо и енергия. В края на краищата и това ядро, и електроните са само малки частици светлина, които обаче представляват и чисто трептене. С други думи: няма следа от твърда материя.
По-рано смятах например, че Ури Гелер, човекът, който огъва лъжици, просто е добър илюзионист и по някакъв начин шмекерува. Междувременно много познати и приятели ме убедиха в противното. Огъване на лъжици? - няма проблем.
В края на краищата една лъжица се състои предимно от нищо. Фактът, че лъжицата "обикновено" си запазва формата на лъжица, се обяснява с нейното съзнание за тази форма. Истинското чудо не се състои в това, да размекнеш лъжицата със силата на мисълта си (като имаме предвид, че разстоянието между ядрото на атома и електрона е 170 м). Чудото се състои във факта, че това "нищо" по някакъв начин успява да запази стабилна форма. Истинска загадка!