Досега са те учили на нещо друго, а именно, първо да се грижиш за другите. Научил си се, че първо трябва да се погрижиш за съпругата, или съпруга, или за децата, за роднини, родители, баби и дядовци. Трябва да се грижиш за твоите приятели и съседи и трябва да свършиш всичко това, преди да се погрижиш за самия себе си.
Обществото те учи да се жертваш и да поставяш другите на първо място. Мили читателю, това е начин да загубиш твоя собствен извор. Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Постави себе си на първо място. Преди всички други. Грижи се за себе си, преди да се погрижиш за съпруга, чудесните деца, родителите. Постави себе си на първо място и се погрижи за самия себе си! Живей твоята собствена истина. И нещата в живота ти ще започнат да се променят.
Ако поставиш другите на първо място, ако се стараеш първо да се погрижиш за другите, преди да си се погрижил за себе си, тогава ще се измориш. Ще бъдеш изтощен и няма да ти се прави нищо. И когато почувстваш тази умора, това изтощение и въпреки всичко трябва да продължаваш да правиш още и още, тогава ще се разстройваш все повече и вътре в теб ще започне да расте ненавист. Все повече се разстройваш, но въпреки това трябва да се грижиш за другите, въпреки че си толкова изморен. Разстроен си и нямаш време за себе си. Обаче предварително си програмиран, че трябва да правиш именно това. Затова, разбира се, не показваш раздразнителността си. И си я таиш вътре в теб. И раздразнителността прераства в гняв и неудовлетвореност. Чувстваш се ядосан и неудовлетворен. Имаш чувството, че трябва да помагаш на другите, без да се дразниш – и така започваш да се обвиняваш.
“Не съм достатъчно добър”, “Не мога да се грижа за всички останали, за които би трябвало да се грижа, преди да се погрижа за себе си.” “Не съм достатъчно добър. Не съм достатъчно силен. Трябва да обичам всички тези хора, не да ги мразя. “ Самообвиненията нарастват.
Растат и гневът и разочарованието спрямо другите. Обаче ти, естествено, си мълчиш и криеш всичко това в себе си. И радостта от това, да помагаш на другите, изчезва. Потъваш в този гняв и тази неудовлетвореност и тези угризения. Решението е много просто: Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Постави себе си на първо място. Погрижи се за самия себе си. Когато обичаш себе си, тогава изпитваш голяма радост. Когато се обичаш, когато се чувстваш щастлив, тогава се оглеждаш наоколо: “Как да споделя радостта си? Как да споделя тази любов? Тази любов е толкова силна, на кого да я дам? Вътре в мен има още толкова много, което иска да се излее.” И тогава започваш да помагаш на другите. Но го правиш с радост и високо оценяваш това, че те ти позволяват да споделиш с тях част от своята любов и радост! Благодарен си за възможността да даваш от това изобилие! Затова винаги поставяй Себе си на първо място! Поеми по-голям ангажимент към самия себе си!
Един мъж или съпруг всеки ден трябва да ходи на работа, за да се грижи за семейството. Той ги обича, иска да се грижи за тях, но неговото раздразнение пълзи навътре, тъй като той не си позволява да се погрижи първо за самия себе си. Той трябва да ходи на работа, защото има нужда от тези пари, за да плаща сметките. И тъй като трябва да ходи на работа, трябва и да прави това, което казва шефът му. Дори и ако това не е неговата лична истина. Когато шефът казва: “Направи го!”, той трябва да го направи. Защото ако каже истината, може да загуби работата си. И вместо да живее своята истина, той казва: “Да, шефе. Разбира се, шефе.” Той отдава своята сила другиму. Не живее своята истина от страх да не загуби работата си и че няма да е в състояние да се грижи за семейството. И ходи на работа, която не му доставя радостта, която би чувствал, ако живееше своята истина. Чувства се разстроен и е ядосан на шефа, защото го кара да прави неща, които не иска. Или не му харесва как шефът се отнася с него. Обаче трябва да изхранва семейството си и затова трябва да страда. Няма нито енергия, нито радост. Той не живее своята истина. Прибира се вкъщи уморен, потиснат и смазан. Тъй като ден след ден трябва да крие чувствата си в работата, става му навик да не изразява чувствата си. Когато се прибере вкъщи, остава затворен в себе си. Семейството му иска да сподели радостта си с него, но всичко, на което той е способен, е да седне във фотьойла и да гледа телевизия или да чете вестник. Почти няма какво да каже и е изолиран от чувствата си. И раздразнителността му расте. Раздразнен е срещу семейството си, тъй като семейството го държи на тази работа. Трябва да я върши заради тях. Любовта към жена му и децата все повече се задушава в раздразнителност, гняв и неудовлетвореност.