Такъв е нашият свят. В различните случаи историите може да се отличават малко една от друга, но такъв е нашият свят. И затова: Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Когато поемеш по-голям ангажимент към самия себе си, тогава се вижда радостта. Чувстваш се свързан със себе си, свързан с Вселената. Ако в работата ти шефът е непоносим и отказва да дискутира с теб, ти не искаш да останеш там. Просто ще си тръгнеш. Няма да продължиш да вършиш работата само за пари. И няма да се страхуваш, защото чувстваш връзката си със самия Себе си. Усещаш връзката си с цялата Вселена. Ако живееш своята истина, ще получиш подкрепа. Чувстваш го! Знаеш го! Така че просто ще си тръгнеш и ще си потърсиш друга работа, където те уважават и можеш да работиш творчески. Работа, от която ще се връщаш вкъщи, изпълнен с радост от творческия процес и от споделеното с приятели. Ще донесеш тази радост вкъщи на семейството си и ще изпитваш голямо уважение и голяма любов към тях. И любовта, която е събрала мъжа и жената, любовта, довела децата в семейството, расте, става по-дълбока и докосва много хора. Мили мои, време е! Време е за промяна. Време е да поемете по-голям ангажимент към самите себе си.
Ти съзнаваш, че имаш много навици, много неосъзнати мисловни модели, които въобще не желаеш да имаш, но ги имаш. В миналото може би си се опитвал да ги разбереш, опитвал си се да ги анализираш: Защо съм такъв? Какво сбърках? Как да се променя? При какъв терапевт да отида? В колко групи мога да се включа през тази година?
Може би си се позамислил и си разбрал откъде идват тези навици и мисловни модели. Сега ти казваме: Вече няма време за повече анализи и преценки. Време е просто да се разделиш с тези мисловни модели, с тези навици, които вече не ти служат. Всичко, от което се нуждаеш, е този прост метод: Поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Ако поемеш по-голям ангажимент към самия себе си, ще отстраниш тези мисловни модели. Тези мисловни модели са само енергия. Те се задържат в твоето енергийно тяло, защото ти продължаваш да изпращаш енергия към тях. Всеки път, когато размишляваш за своите трудности и автоматизми, ти ги подхранваш. Защото насочваш силата на мислите си точно към тях. Всеки път, когато се опитваш да ги анализираш, ти ги подхранваш! И затова: От този момент, в който четеш тези редове, винаги, когато забележиш в себе си нещо, което не ти харесва, точно в този момент на осъзнаване поеми по-голям ангажимент към самия себе си!!!
Тези прости думи: “Аз поемам по-голям ангажимент към самия себе си!” излъчват енергия, която започва да “разтваря” старите мисловни модели. Продължаваш да правиш това. Всеки път, когато се сблъскаш с нещо, което искаш да премахнеш от енергийното си тяло, помисли следното: “Аз поемам по-голям ангажимент към самия себе си!” И ще се случат чудеса! Бъди готов за чудесата! Недей да анализираш, а вместо това поеми по-голям ангажимент към самия себе си!
Ще ти трябват няколко дни, за да започнеш интензивно да прилагаш тази техника, но след това ще започнеш да долавяш някои малки промени. Разпознай промените. Важно е да разпознаеш промените. Ще забележиш, че все по-често осъзнаваш неща, от които искаш да се освободиш. Разпознай тази повишена възприемчивост и поеми по-голям ангажимент към самия себе си. Мисловните модели и навиците ще започнат да изчезват. Всеки път, когато нещо в теб, от което искаш да се освободиш, привлече вниманието ти, не го анализирай и не се опитвай да го променяш. Просто поеми по-голям ангажимент към самия себе си! Това означава да откриеш всичко отново: твоята радост, твоята любов, твоята истина и смелостта да я живееш, да живееш самия себе си и да получиш подкрепа от целостта на съществуването.
Почувствай енергиите на цялата Вселена около себе си. Покани ги в тялото си. Кажи, че си готов да получиш подкрепа. Готов си да живееш твоята истина. Готов си да живееш това, което си. Готов си да поемеш по-голям ангажимент към самия си. Защото знаеш, че когато си изпълнен с радост, тя ще прелее и ще бъде споделена. Животът е пълнота, изобилие. Живей своята пълнота!
7. ГЛАВА
НОРМАЛНОТО ТИ СЪСТОЯНИЕ
Е ДА БЪДЕШ ОТПУСНАТ
Представи си, че хващаш една част от пуловера или ризата, с които си в момента, и ги извиваш така, сякаш ги изцеждаш. Необходимо е да изразходваш енергия, за да задържиш пуловера в това (напрегнато, стресирано) състояние. В момента, в който се отпуснеш и вече не влагаш енергия, тъканта от само себе си се отпуска и се връща в естественото си състояние.
В естественото си състояние на отпуснатост ти изобщо не можеш да мислиш негативно (както е описано в началото на глава 6) . Трябва да вложиш енергия, за да се чувстваш зле.