Ако приема това със сърцето си, ще ми олекне. Напрежението ще спадне, сякаш изпускаме въздуха от балон. Боже, колко само съм бил надут, за да си мисля, че трябва винаги да съм прекрасен и идеален. Идеалът е огромен въздушен балон, който ми пречи да оценя и усетя това, което е в момента. Идеалът именно пречи на мен и моя партньор. Той пречи на щастието ми. От многото дървета не виждам гората: Щастието е точно пред мен. Когато идеалният образ се срине, видимостта се избистря.
4. Любов и благодарност
Бори се срещу това, което е, и ще губиш. Всеки път.
Байрън Кейти6
Нека още веднъж се върнем към лечителя от предишната глава. Да приемем, че той има колега, който иска винаги да взема думата на годишната среща в горичката на шаманите, а това много изнервя нашия лечител. Той толкова се дразни, че духът му се замъглява – до такава степен, че вече не може да мисли за друго, освен за този глупак. В какво състояние тогава би могъл да изпълни ритуала си за дъжд? Вярваш ли, че наистина ще завали?
И ти ли все се ядосваш на някого? Блокираш ли способностите си да поръчваш чрез отхвърляне? Продължаваш ли непрекъснато да отдаваш енергията си на някой глупак? Как да се измъкнеш от задънената улица?
Ето един прекрасен начин да се справиш – техниката на Рюдигер. Рюдигер е наш добър приятел, който от време на време участва в семинарите ни. По едно време във фирмата му работеше такъв един изнервяш колега и на Рюдигер му беше ясно, че за него самия би било най-добре да промени ситуацията или дори да разреши проблема. Така стигна до въпроса: “Какво има той, което аз нямам? Какво бих могъл да науча от този “глупак” все пак?” Така Рюдигер открил, че със сигурност би могъл да почерпи от самoувереността на другия, понеже по онова време Рюдигер много-много не обичаше да изтъква достойнствата си.
Известно време след това Рюдигер полагаше много усилия, за да подобри начина, по който се представяше пред външния свят. Колкото повече усилия полагаше, толкова повече изчезваше отхвърлянето към колегата му, така че днес вече онова отхвърляне изобщо липсва. Всъщност “досадният” колега просто е помогнал за развитието на Рюдигер, подтиквайки го да придобие повече самочувствие. След като самият той стана достатъчно самоуверен, подтикът за отхвърляне на колегата му много бързо изчезна. Днес Рюдигер дори е благодарен на този човек, защото без него нямаше да успее толкова бързо да развие повече самоувереност. Двамата така и не станали приятели, но отношението на Рюдигер към въпросния колега е вече долу-горе неутрално.
В Глава 3 стана ясно, че чрез моето отхвърляне аз се изолирам от силата на сърцето си. Вероятно вече схванахте, че обратното на отхвърлянето е най-добрият път за активиране на силата на сърцето. А обратното е любов и благодарност. Ако успея все по-често да изпитвам любов и благодарност, да ги превърна в свое вътрешно състояние, тогава Вселената (която не си играе на ези-тура, но пък мода да чете мислите и вътрешните ми картини), ще се погрижи и обкръжаващият ме свят съответно да се промени.
Един пример: Детето на Розвита тръгва на училище. Въпросът е в кой от двата възможни класа да се запише. Розвита и мъжът й искат непременно по-добрия клас, а другия изобщо не го искат. И двамата вече знаят, че би трябвало по възможност да приемат всяка опция, открита пред детето им. Следователно да не отхвърлят категорично нежелания клас. Това не беше никак лесно, защото постоянно им се налагаше да работят върху себе си, за да получат желаното. За щастие, те успяха и накрая Розвита съобщи, че детето й е записано в класа, в който е искала.
Това недвусмислено показва, че отхвърлянето на все по-малко неща в живота ми помага за изпълнението на желанията. Още повече за това спомага състоянието на приемане, любов и благодарност. Байрън Кейти казва: “Бори се срещу това, което е, и ще губиш. Всеки път.” Защото това, което е, вече се е случило и не може да се промени. Ако го отхвърля, то няма да си отиде, по-скоро аз ще пропия цялото си същество с отхвърляне. Съзнанието ми все още се занимава с него – като самолет, който чака и няма разрешение за кацане. Аз вътрешно се въртя в кръг, хапя опашката си като котка и не мога да намеря покой. Така ситуацията, която отричам, продължава да се подхранва с енергия и се увеличава шансът това да се случва отново и отново. А аз със сигурност не искам това. Любовта, приемането и благодарността са много ценни качества и чувства, които заслужават да се закотвят в сърцето ми все по-често и да получават все повече внимание и грижи. Защото: Силата на сърцето нараства чрез приемане и интегриране на отхвърляното.