По правило сенчестото его е това, което говори на най-висок глас у нас. Толкова високо говори, че повечето пъти изобщо не можем да чуем гласа на сърцето. Когато се опитвам да се науча да чувам по-добре сърцето си, сенчестото его се намесва, за да попречи. Особено когато става дума за други хора, сенчестото его направо крещи: “Всичко да само за мене!” Защото си въобразява, че другите имат много повече. Сенчестото его постоянно чувства липса. То непрекъснато завижда, че другите изглежда имат повече.
Сенчестото его се обажда и при поръчването – няма как. Колкото повече се изпълняват поръчките, толкова повече сенчестото его се мисли за страхотно, превъзхождащо и недостижимо. И толкова повече с тъпче с това, което смята, че наистина иска. На този етап се случва нещо чудесно: намесва се Вселената. Не става дума за космически патрул или вселенска полиция, не... Тук отново виждаме в действие един космически закон. Съвсем просто е и ти го знаеш: противоположностите се привличат.
Децата го научават, играейки си с магнитен строител. В него има положителни и отрицателни заряди. Двата заряда взаимно се привличат – също както атомното ядро привлича обвивката от електрони или вратата на хладилника се привлича от магнитчета.
Универсалните закони, естествено, действат както във видимия, така и в невидимия свят. Същото, което важи за електроните и магнитите, е в сила и за чувствата: противоположностите се привличат! Ако искам определено чувство само за себе си, тогава като магнит ще привлека точно обратното в обкръжението си. Така че смотаният съсед и несправедливият началник най-напред са се появили в собствените ми мъгливи представи. Колкото по-добре се чувствам, толкова повече другите го усещат и аз ги привличам. Все едно съм хубаво, богато пасбище, което привлича все повече животни на паша. Колкото повече доброто чувство, щастието и любовта у мен растат, толкова повече привличам хората, също както бликащият извор привлича жадните.
Ако пазя любовта само за себе си, тогава привличам в света около мен нейната противоположност.
Доколкото ни е известно първият човек, сравнил любовта с водата, е Марко Погачник9, лечител на Земята и геомант10. Според него водата е любовта на земята. Ако разгледаме следните твърдения, ще видим, че те важат и за любовта:
• Всичко живо съдържа вода, около 80% от човека е вода.
• Водата е първоизточникът на живота.
• Всяко живо същество има нужда от вода.
• Водата е най-важното транспортно средство в тялото.
• Всичко, което расте, се нуждае най-вече от вода.
Да се върнем обаче на сенчестото его. В книгата си “Шифърът на Мойсей” Джеймс Туайман пише, че любовта винаги иска да обедини личността в хармонично цяло, докато сенчестото его иска да я разедини. Може би всяка сила на привличане може да се обясни с любовта вътре в нея. Всяко живо създание съдържа вода. Ако по подобен начин навсякъде, във всяка частица има любов, това би било забавно обяснение за гравитацията: Луната привлича Земята, защото я обича, а и Земята обича Луната. Красиво звучи, нали?
И още една идея: Ако водата има нещо общо с любовта, трябва да вземем под внимание, че водата се среща в различни агрегатни състояния. Водата – в смисъл на чувства, – ако е в замръзнало състояние, би олицетворявала “замразени”, неизживени чувства. Тази аналогия изглежда логична, защото неизживяното чувство явно създава емоционална студенина. Интересен факт е, че при “неизживени чувства” или “стрес” замръзналите капки вода на изследователя Масару Емото не образуват кристали, а грозна, безформена маса. Само ако протича енергия, ако чувствата биват изживени, се образуват най-красивите кристали.
Фактът, че сега полюсите и ледниците на планетата се топят, би могъл да означава, че чувствата отново се раздвижват, “текат”, т.е. изживяват се, или че любовта расте и все повече хора достигат до сърцето си. Макар че това едва ли ще се хареса на белите мечки, все пак е една утешителна мисъл на фона на опасенията за бъдещето, особено що се отнася до 2012 г. и края на календара на маите.
Това въобще не е толкова пресилено. В книгата си “Няма път. Просто вървете” Йоахим-Ернст Берендт описва, че растения, които навсякъде по света имат бодли, тръни, отрова и други средства за защита, на Хаваите растат без бодли и други средства за защита. Дори хавайската мента е с по-мек вкус отколкото в Европа. Сегашното развитие би могло да обясни това: Колкото повече западната цивилизация с агресивното си и експлоататорско мислене се разпространява на Хавайските острови, толкова по-често и там вече се срещат бодливи и отровни растения. Явно все пак връзката между човека и природата се оказва по-силна, отколкото сме смятали досега.