Тук става дума и за почти мистичното изживяване, че колкото повече излъчвам любов, толкова повече любов ще получа. Колкото повече излъчвам любов, толкова повече аз самият съм любов. Достатъчни са и съвсем прости утвърждения, например: “Обичам се такъв, какъвто съм. И си разрешавам да бъда обичан.”
Всеки от нас има своите моменти, в които се чувства необичан, отхвърлен, изплашен и самотен. В такива случаи човек често се оплаква на други хора и иска те да бъдат по-мили и любезни с него, защото смята, че така ще му стане по-добре. За съжаление, ние (авторите на книгата) се опасяваме, че това е широко разпространена заблуда. Хавайците смятат, че когато отвътре има нещо болно, то не може да се излекува само отвън. Здравето идва отвътре. На Оскар Уайлд му приписват твърдението, че добрият лекар трябва да развлича пациентите си (в смисъл да убива времето) достатъчно дълго, докато здравето се върне от само себе си. Вероятно нещата наистина стоят по подобен начин: Ние боледуваме или имаме проблеми дотогава, докато сами не се излекуваме. А по отношение на връзките може да се каже: Можеш да получиш само това, което вече имаш.
Защото ако вътрешно съм затънал в липса, колкото и да ми дава външният свят, все няма да ми е достатъчно. Вътре в мен има дупка, като каца без дъно, от която всичко, което съм получил отново изтича безвъзвратно навън. И това продължава, докато се науча сам да си давам желаното и липсващото, докато вътрешно не се изцеля и не запълня зеещите дупки. Появи ли се желаното в мен, и моето външно обкръжение също ще ми даде достатъчно от него. Казано още по-точно, тогава ще усетя, че обкръжението винаги ми е давало желаното.
Явно, че работата върху себе си има положителен ефект. Освен това има още няколко други техники, с които ще ви запознаем в следващите глави, по-точно техниките: “Покани липсващото” и “Дневник на чудесата.
9. Покани липсващото
Всяка връзка отразява начина, по който се отнасяш към себе си.
Чък Спезано13
Наскоро аз (Бербел) бях в Лондон, за да водя семинар. Преди събитието един от организаторите проведе прекрасен ритуал с екипа: Всички, включително и аз, направихме кръг и се хванахме за ръце. Свързвахме се един с друг чрез сърцата си и призовахме любовта, мъдростта и едно трето качество, което всеки от нас имаше право сам да си избере. Поканихме тези три качества да бъдат с нас в залата, за да подкрепят всеки от присъстващите и да спомогнат за успеха на семинара. И действително, получи се чудесен семинар – сигурна съм, че това до голяма степен се дължеше на хубавия ритуал, с който започнахме.
Това е друг вариант – различен от хопването – на творчески и различен подход към даден проблем. Става дума за техниката “да поканиш липсващото.” Тя изхожда от мъдростта на суфиите14. Те вярват, че всичко което се случва в живота ни, означава нещо, на което трябва да обърнем внимание. Определен проблем се появява в живота ни, само защото той ни е приготвил нещо. Ние трябва да се поучим от него, да научим нещо, което без този проблем въобще не би се породило в нас.
В този аспект съм развила следната картина: Представи си житейския си път равен и гладък, без нито едно камъче. Ти вървиш по него и се чувстваш добре. Изведнъж се озоваваш пред дупка и трябва да направиш нещо. Намираш лопата, пясък и т.н. Докато запълваш дупката на житейския си път, между другото се научаваш да боравиш със строителна количка и смесителна машина. Ако не се беше появила тази тъпа дупка на пътя, нямаше да научиш всичко това, нали? Все пак... не е било чак толкова лошо!
При проблеми в живота им суфиите се питат: Какво иска да ми покаже този проблем? Какво трябва да го науча, докато го решавам? За да си отговорите на тези въпроси, е необходимо да направите още една стъпка и да се запитате: Как всъщност се чувствам в тази проблемна ситуация? И ще намерите чувства като безсилие, немощ, тъга, нещастие, страх, неверие или отчаяние. А сега приложете един трик, който вече сме прилагали – разгледайте обратната ситуация: Какво чувство бих предпочел да изпитвам вместо тези? Възможни отговори са: усещане за сила, смелост, увереност, радост, щастие, др. След това поканете това чувство в живота си. Това “качество” явно липсва в живота ви, поради което се налага тепърва да го развиете.
Суфиите го правят под формата на вазифа, призоваване на определено качество, което биха искали да развият в по-голяма степен. От гледна точка на суфиите тези качества винаги представляват и божествени черти. Чрез пеене и тържествено призоваване, техниката вазифа – подобно на мантрите – помага да поканиш в себе си желаните качества.